Батбаян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Батбаян | ||
|---|---|---|
| владетел на Велика България | ||
| Управление | 665-668 | |
| Роден | 7век | |
| Починал | след 668 | |
| Предшественик | Кубрат | |
| Династия | Дуло | |
| Баща | Кубрат | |
Батбаян (Големият Баян или Боян; също Батбай или Батбоян) е владетел на Велика България от рода Дуло.
Повечето историци идентифицират Батбаян с Безмер от „Именник на българските ханове“.[1] Счита се, че е най-големият от тримата сина на Кубрат. По време на управлението на Кубрат, Батбаян, като най-голям негов син е начело на бащиното си племе - главното и най-многобройно племе на кутригурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни български племена - Котраг управлява утигурите, а Аспарух - оногурите. След смъртта на баща си Батбаян застава начело на племенното обединение. Без сплотяващата воля на Кубрат обаче единството на държавата бързо се разпаднало и избухнали конфрикти между братята и водените от тях племена. Възползвайки се от това, от изток през 651г. нахлули армиите на току що създаденият Хазарски каганат. първият удар понесли племената на оногури, обитаващи източните части на Велика България и утигури, обитаващи югоизточната част на страната, или племената на Аспарух и Котраг. Тяхната съпротива била прекършена бързо - Аспарух отстъпил с оногурите и част от кутригурите на запад и се спрял отвъд Днепър, Котраг пък, с част от утигурите и кутригурите се изтеглил на север, в междуречието на Волга и Кама. През 653г. бил победен и Батбаян и се признал за васал на хазарите. Така Батбаян управлявал самостоятелно едва три години в периода 650 - 653 г.
|
||
Покоряването на силите на Аспарух и Котраг било въпрос само на време за хазарите, но през 653г. от юг, през Кавказ, през прохода Дербент, арабите предприели пълномащабно нахлуване, което отклонило основните сили на хазарите в тази посока.
Така Батбаян остнала начело на българските племена, които приели властта на хазарите - т.нар. черни българи. Те и техни потомци обитавали земите по долните течения на Дон и Кубан чак до голямото татарско нашествие през 1236-1241.
За по-нататъшната съдба на Батбаян няма достатъчно данни за обосновани заключения.
[редактиране] Източници
- ↑ Димитров, Х. (1993). „Историческата действителност в "Именника на българските ханове"“. Преслав 4: стр. 245.
| Кубрат | >>> | кан на Стара Велика България (650 – 653) | >>> | … |
