Владимир Гаджев (журналист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Гаджев.
Владимир Гаджев | |
български музикален критик и журналист | |
Роден |
---|
Владимир Марков Гаджев (р. 29 март 1944 г.) е български музикален критик и журналист, познавач на историята, развитието и тенденциите в български джаз.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
От началото на професионалната си кариера през 60-те години. Гаджев следи отблизо възраждането, развитието и проблемите на българския джаз. Дългогодишен кореспондент на специализирани музикални списания в Германия, Чехословакия и Полша (Jazz Forum). Преподава социология на музиката и история на джаза в Нов български университет.
На изборите за XXXIX народно събрание Гаджев е кандидат за народен представител от листата на НС Отечество и Левица за избирателен район №16 - Пловдив град.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Гаджев е автор на обширна оперативна критика и множество проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Монографии и биографии[редактиране | редактиране на кода]
- A LOVE SUPREME. Веселин Николов и неговите Бели, зелени, червени. София, Аб Издателско ателие, 2004, 299 с. (ISBN 954737446)[2]
- Джазът в България. Българите в джаза + CD. София, „Изток-Запад“, 2010, 512 с. (ISBN 978-954-321-751-9)[3][4]
- Седемте изкушения на „Златния Орфей“. София, „Изток-Запад“, 2011 (ISBN 978-954-321-840-0)[5]
- Когато Западът среща Изтока. София, „Изток-Запад“, 2012, 198 с. (ISBN 978-619-152-084-8)[6][7]
- Теодосий Спасов. Преследващият звуци. София, „Изток-Запад“, 2012, 216 с. (ISBN 978-619-152-109-8)[8][9]
- Щрихи към портрета на Никола Гюзелев. София, „Стефан Добрев“, 2016, 144 с. (ISBN 978-619-7050-25-7)[10]
- Милчо Левиев: Артистът не е самотен остров. София, „Колибри“, 2019, 344 с. (ISBN 978-619-02-0414-5)[11][12]
- Манол Цоков. Джазът – мисия на един живот. София, „Изток-Запад“, 2020
Енциклопедии[редактиране | редактиране на кода]
- Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти (в съавторство с Божидар Абрашев). София, Кибеа, 2000, 320 с. (ISBN 9544742241)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Институт по математика и информатика към БАН. Избори за народни представители, 17.06.2001 г. // Посетен на 3 февруари 2010 г.
- ↑ Екатерина Дочева, „Да прочетеш Веселин Николов и отвъд...“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2336), 17 септември 2004 г.
- ↑ Владимир Гаджев, Откъс от Джазът в България. Българите в джаза, сайт на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Now’s the Time 1911–1991: Първата история на българския джаз в 500 страници. От Владимир Гаджев“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 26 ноември 2010 г. (архивирано от оригинала)
- ↑ Владимир Гаджев, Откъс от Седемте изкушения на „Златния Орфей“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ Владимир Гаджев, Откъс от Когато Западът среща Изтока, сайт на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ Петя Славова, „Западът среща Изтока и на бял свят се ражда истинска музикална феерия“, dnes.bg, 5 септември 2012 г.
- ↑ Владимир Гаджев, Откъс от Теодосий Спасов. Преследващият звуци, сайт на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ Петко Тодоров, „За ползата от четенето на Владимир Гаджев“, e-vestnik.bg, 18 декември 2012 г.
- ↑ „Щрихи към портрета на Никола Гюзелев“ (откъс от книгата и предговор на Пламен Джуров), Портал за култура, изкуство и общество, 5 март 2017 г.
- ↑ Оля Стоянова, „Милчо Левиев и джазът“, рец. в сп. „Култура“, бр. 6 (2959), юни 2019 г.
- ↑ „Милчо Левиев: Артистът не е самотен остров“, БНТ, 2 май 2019 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Владимир Гаджев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Милчо Левиев - безусловно различният“, в. „24 часа“, 13 октомври 2019
- „Владимир Гаджев: Политизираха и чалгизираха джаза“, интервю за Лъчезар Илиев, в. „Новинар Юг“, Хасково, 28 септември 2011 г.
- „Мишел Льогран: Българският фолклор, особено женският, е едно от най-хубавите неща, които познавам в музиката“, интервю на Владимир Гаджев, в. „24 часа“, 31 януари 2019
|