Тотю Хаджидосев

Тотю Хаджидосев
български националреволюционер
Роден	13 май 1848 г. Габрово, Османска империя
Починал	28 май 1876 г. Габрово, Османска империя

Тотю Иванов Хаджидосев по-известен като Тотю Иванов е български революционер, участник в националноосвободителното движение, въстаник от 1876 г. в четата на Габровското въстание с войвода Цанко Дюстабанов

Биография

Роден в Габрово през 1848 г. в семейството на богати родители.

През 1872 г. завършва класното училище в Габрово и започва да се занимава с търговия.

Д-р Петър Цончев му прави описание по следния начин: „Като юноша се отличавал със своя тих и благ характер. Вече възмъжал, той минава между съграждани и другари като трудолюбив, честен, добродушен и с бъдеще млад търговец. Радвал се на цветущо здраве, и физическа сила. Бил решителен и неустрашим – за тия му добри качества той е ценен и обичан от своите другари. Бил среден ан ръст, с правилно телосложение и мъжка походка, при вродено движение на главата наляво и надясно, от което пискюлът на неговия фес се мятал като махало. Тойимал закръглено лице с големи гъсти мустаци; черноок, с благ поглед.“

Революционна дейност

През 1871 г. габровци възобновяват читалището, което било духовно средище на габровската интелигенция. Тотю Иванов /както е известен и днес/ е член на читалището, а от 1875 г. започва да членува в габровския революционен комитет. Габровския революционен комитет се занимава с подготовката на Габровското въстание. Тотю Иванов става дясната ръка на войводата Цанко Дюстабанов. Преди да пристъпят към бойни действия, е извършен четнически ритуал – сабите на Цанко Дюстабанов и Тотю Иванов са кръстосани и под тях минават всички четници, събрани в местността Муровешка стена, преди да се отправят към Севлиевския балкан, за да се слеят със севлиевската дружина.

Саможертва в името на Отечеството

В боя на 11 май 1876 г. габровската чета е окончателно разбита в местността Марагидик. Оцелелите живи четници се разпръсват. Тотю Иванов успява да се добере до с. Тодорчета /дн. кв. Хаджи Цонев мост/. В края на май е предаден. Турците го обграждат и го карат да се предаде. Той стреля с револвера си, ранява двама турци. Заптиетата го убиват на 28 май 1876 г. Главата му е отрязана, набучена на кол и изложена на показ на габровския пазар до часовниковата кула.

На следващия ден главата му е заровена до р. Синкевица. Но през нощта е изровена от баба Драгулица и погребана в гробищата на Храм „Успение на Пресвета Богородица“.

Тотю Иванов загинал съвсем млад на 27 – 28 години.

Любопитно

Тотю Иванов проявил завидна храброст и се борил до последния си дъх – сам срещу всички. Неговата храброст и героизъм направили силно впечатление на турските войници, които разказали за това на неговия баща, когато му съобщили скръбната вест.

В знак на признателност

• На 7 септември 2011 г. по инициатива на Елена Колева и Ивелина Колева, съвместно с всички габровски свещеници, в храм Успение Богородично, около саркофага с костите на свещеник Иван Гъбенски, за първи път след промените беше отслужена общоградска панихида в памет на загиналите в Габровското въстание Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Христо Габровчето (Христо Петров Хаджистойчев), Тотьо Иванов х. Досев и др. – общо 72 четници. Поводът е 135 г. от избухване на Габровското въстание. (Покана за панихида, в-к 100 вести, приложение в-к Християни, бр. от 01.09.2011 г., стр. 1)

Източници

• Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси“, Габрово, 1934/1996, с.729 – 730
• Енциклопедия България, т. 7/1996 г., с.233
• Йотев Константин, Поемата „Последна нощ на въстаника Тотьо Иванов“, сб. „За Родината“, С, 1943
• Покана за панихида, в-к 100 вести, приложение в-к Християни, бр. от 01.09.2011 г., стр. 1
• Колева Елена и Ивелина Колева, „Любопитни факти за подготовката и края на Габровското въстание от 1876 г.“, сп. Минало, бр. 3/2012, стр. 19 – 39
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Важни исторически събития в Габрово през 1926 година“, сп. „Минало“, бр. 2, 2016, стр. 43 – 52