Министерство на вътрешните работи на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Министерство на вътрешните работи

Сградата на МВР в София
Информация
АбревиатураМВР
Основаване5 юли 1879 г.*
Предходен органМинистерство на вътрешните работи и народното здраве
Типминистерство
Юрисдикция България
СедалищеСофия, България
Бюджет2,06 млрд. лева (2022)[1]
Отговорен министърКалин Стоянов, министър на вътрешните работи
Висшестоящ органМинистерски съвет на България
Уебсайтmvr.bg

Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други. [2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

История[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка със служители от Пожарна команда – Варна, 1916

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879,[3] когато с Указ № 1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

През 1925 г. по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“, сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 г. Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление № 1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т. нар. Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени[редактиране | редактиране на кода]

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ № 1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ № 1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от „Народна милиция“ на „Национална полиция“. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

МВР на НРБ чества 40-годишнина на 18 декември 1984

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители. [4]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Министър
  • Звено за вътрешен одит
  • Дирекция „Вътрешна Сигурност“
Заместник–министри (Политически кабинет)
Главен секретар

Основни структури[редактиране | редактиране на кода]

  • Специализирани административни дирекции
    • Дирекция „Български документи за самоличност“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Анализ и политики“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Международни проекти“
  • Академия на МВР
  • Медицински институт на МВР
  • Институт по психология на МВР

Функции на основните структури[редактиране | редактиране на кода]

Главна дирекция „Национална полиция“

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна. [7]

Главна дирекция „Гранична полиция“

Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница. Тя извършва контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми. [8]

Академия на Министерство на вътрешните работи

Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

Медицински институт на МВР

Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, научно-преподавателски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. С решение на Министерски съвет Медицински институт (МИ) на МВР е определен за университетска болница за срока на акредитационната му оценка.

Лечебните заведения за болнична помощ на МИ на МВР работят по договори с НЗОК и НОИ, което позволява наред с лицата, имащи право да бъдат лекувани в МИ на МВР, съгласно Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР), така и да бъде оказвана високо-квалифицирана медицинска помощ и на други граждани. [9]

Главни секретари на МВР[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Функции на главния секретар[редактиране | редактиране на кода]

Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:

  1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
  2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
  3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.[10]

Звания и отличителни знаци в МВР[редактиране | редактиране на кода]

Служба ПАГОНИ
чин Комисар Главен

Инспектор

Старши

Инспектор

Инспектор 3та степен Инспектор 2ра степен Инспектор 1ва степен Главен

Сержант

Старши

Сержант

Сержант Младши

Сержант

ГДНП парадна

униформа

всекидневна

униформа

ГДГП парадна

униформа

всекидневна

униформа

ГДЖСОБТ парадна

униформа

всекидневна

униформа

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]