Българи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Допълнение, разширение, редактиране, източници.
Етикет: Отменени
Ред 3: Ред 3:
{{Етническа група
{{Етническа група
| група = Българи
| група = Българи
| брой = 7 – 8 милиона<ref>{{cite web | last = Lewis| first = M. Paul (ed.) | year = 2013| url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=bul | title = Bulgarian | work = Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 7 декември 2013 | ref = harv}}</ref>
| брой = 7 – 8 милиона <ref>{{cite web | last = Lewis| first = M. Paul (ed.) | year = 2013| url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=bul | title = Bulgarian | work = Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 7 декември 2013 | ref = harv}}</ref>
| по_места = {{България}}:<br>5 664 624 <small>(2011)</small> <ref>[http://www.nsi.bg/EPDOCS/Census2011final.pdf PDF], от сайта на НСИ</ref><ref>[http://www.dnes.bg/stranata/2011/07/27/eksperti-po-demografiia-osporiha-prebroiavaneto.125031 www.dnes.bg]</ref><br>
| по_места = {{България}}:5 664 624 <small>(2011)</small><ref>[http://www.nsi.bg/EPDOCS/Census2011final.pdf PDF], от сайта на НСИ</ref><ref>[http://www.dnes.bg/stranata/2011/07/27/eksperti-po-demografiia-osporiha-prebroiavaneto.125031 www.dnes.bg]</ref><br>{{Украйна}}: 204 574 – 500 000 <small>(2001)</small><ref>[http://web.archive.org/web/20120714022654/http://www.mfa.bg/bg/69/pages/view/2035 Министерство на външните работи. Българска общност. Посолство на Република България Киев, Украйна], посетен на 4 август 2013</ref><ref>[http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2098 www.parliament.bg]</ref><br>{{Испания}}: 172 634 – 300 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.ine.es/prensa/np648.pdf www.ine.es]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20101225221641/http://www.air.bg/uf/In_flight/Broi/58.pdf www.air.bg]</ref><br>{{Великобритания}}: 100 000 – 150 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.bg/bg/20/pages/view/5413 www.mfa.bg]</ref><br>{{USA}}: 95 568 – 300 000 <small>(2011)</small><ref>[http://factfinder2.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B04003&prodType=table factfinder2.census.gov]</ref><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/61/pages/view/2324 www.mfa.government.bg]</ref><ref>[http://19min.bg/news/8/12832.html 19min.bg]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Италия}}: 120 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.stranieriinitalia.it/images/istat22set2011.pdf www.stranieriinitalia.it]</ref><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/107/pages/view/1905 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Молдова}}: 79 520 – 230 000 <small>(2004)</small><ref>[http://www.statistica.md/pageview.php?l=en&idc=295&id=2234 www.statistica.md]</ref><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref><br>{{Германия}}: 93 889 – 100 000 <small>(2011)</small><ref>[https://www.destatis.de/DE/Publikationen/Thematisch/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendBevoelkerung2010200117004.pdf?__blob=publicationFile www.destatis.de]</ref><ref>[http://yurukov.net/blog/2012/03/14/kolko-sa-balgarite-v-germaniq/ yurukov.net]</ref><br>{{Гърция}}: 75 000<br/>{{Аржентина}}: 70 000 – 80 000<ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm www.protobulgarians.com]</ref><br>{{Бразилия}}: 62 000 <small>(2006)</small><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm www.protobulgarians.com]</ref><br>{{Канада}}: 50 000 – 70 000 <small>(2011)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/40/pages/view/1933 www.mfa.government.bg]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Франция}}: 35 000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/72/pages/view/4938 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Австрия}}: 35 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Кипър}}: 19 197 – 35 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.cystat.gov.cy/mof/cystat/statistics.nsf/All/732265957BAC953AC225798300406903?OpenDocument&sub=2&sel=1&e= www.cystat.gov.cy]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Русия}}: 15 000 <small>(2002)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/60/pages/view/3663 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Сърбия}}: 20 497 <small>(2002)</small><ref>[http://webrzs.stat.gov.rs/axd/Zip/VJN3.pdf webrzs.stat.gov.rs]</ref><br>{{ЮАР}}: 20 000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/113/pages/view/5163 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Белгия}}: 18 000 <small>(2011)</small><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Холандия}}: 10 000 – 15 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref><br>{{Полша}}: 10 000 – 15 000 <small>(2011)</small><ref>[http://www.mfa.bg/bg/57/pages/view/4924 www.mfa.bg]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Румъния}}: 8092 <small>(2002)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/18/pages/view/4876 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Чехия}}: 7387 <small>(2011)</small><ref>[http://www.czso.cz/csu/cizinci.nsf/t/84003FF6B6/$File/c01t01.pdf www.czso.cz]</ref><br>{{Португалия}}: 7202 – 15 000 <small>(2011)</small><ref>[http://www.ine.pt/xportal/xmain?xpgid=ine_princindic&xpid=INE www.ine.pt]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Казахстан}}: 6915 <small>(1999)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/112/pages/view/2100 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Унгария}}: 5000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/70/pages/view/4234 www.mfa.government.bg]</ref><br>{{Словакия}}: 5000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref><br>{{Словения}}: 5000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref><br>{{ОАЕ}}: 5000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=15768&Itemid=391 www.mfa.bg]</ref><br>{{Австралия}}: 4902 – 20 000 <small>(2006)</small><ref>[http://www.censusdata.abs.gov.au/ABSNavigation/prenav/ViewData?action=404&documentproductno=0&documenttype=Details&order=1&tabname=Details&areacode=0&issue=2006&producttype=Census%20Tables&javascript=true&textversion=false&navmapdisplayed=true&breadcrumb=TLPD&&collection=Census&period=2006&productlabel=Ancestry%20(full%20classification%20list)%20by%20Sex&producttype=Census%20Tables&method=Place%20of%20Usual%20Residence&topic=Ancestry& www.censusdata.abs.gov.au]</ref><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref><br>{{Швейцария}}: 4500 <small>(2011)</small><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Дания}}: 4200 <small>(2011)</small><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref><br>{{Швеция}}: 4000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=15225&Itemid=382 www.mfa.bg]</ref><br>{{Ирландия}}: 4000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref>
{{Украйна}}: 204 600 <small>(2001)</small><ref>[http://web.archive.org/web/20120714022654/http://www.mfa.bg/bg/69/pages/view/2035 Министерство на външните работи. Българска общност. Посолство на Република България Киев, Украйна], посетен на 4 август 2013</ref><ref>[http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2098 www.parliament.bg]</ref> ; 600 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа">[https://www.24chasa.bg/ Вестник „24 часа“], 4 април 2020, посетен на 3 януари 2021.</ref><br>
{{Германия}}: <br>93 889 – 100 000 <small>(2011)</small> <ref>[https://www.destatis.de/DE/Publikationen/Thematisch/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendBevoelkerung2010200117004.pdf?__blob=publicationFile www.destatis.de]</ref><ref>[http://yurukov.net/blog/2012/03/14/kolko-sa-balgarite-v-germaniq/ yurukov.net]</ref>;<br>
416 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Турция}}: 350 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{USA}}: 95 568 – 300 000 <small>(2011)</small> <ref>[http://factfinder2.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ACS_10_1YR_B04003&prodType=table factfinder2.census.gov]</ref><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/61/pages/view/2324 www.mfa.government.bg]</ref><ref>[http://19min.bg/news/8/12832.html 19min.bg]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br>
300 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Испания}}: <br>172 634 – 300 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.ine.es/prensa/np648.pdf www.ine.es]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20101225221641/http://www.air.bg/uf/In_flight/Broi/58.pdf www.air.bg]</ref>; 250 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Гърция}}: <br> 200 000 – 250 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Великобритания}}: <br>100 000 – 150 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.mfa.bg/bg/20/pages/view/5413 www.mfa.bg]</ref>;<br> 200 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Канада}}: 50 000 – 70 000 <small>(2011)</small> <ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/40/pages/view/1933 www.mfa.government.bg]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>; 180 000 <small>(2020)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Италия}}: 120 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.stranieriinitalia.it/images/istat22set2011.pdf www.stranieriinitalia.it]</ref><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/107/pages/view/1905 www.mfa.government.bg]</ref>;
100 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Молдова}}: <br>79 520 – 230 000 <small>(2004)</small> <ref>[http://www.statistica.md/pageview.php?l=en&idc=295&id=2234 www.statistica.md]</ref><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref>;<br>
90 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Аржентина}}: <br>70 000 – 80 000<ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm www.protobulgarians.com]</ref>;<br>
75 000 – 80 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Франция}}: <br>35 000 <small>(2008)</small> <ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/72/pages/view/4938 www.mfa.government.bg]</ref>;<br> 60 000 – 80 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Португалия}}: <br>7202 – 15 000 <small>(2011)</small> <ref>[http://www.ine.pt/xportal/xmain?xpgid=ine_princindic&xpid=INE www.ine.pt]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br> 70 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Бразилия}}: 62 000 <small>(2006)</small> <ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm www.protobulgarians.com]</ref>; 60 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Русия}}: 15 000 <small>(2002)</small> <ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/60/pages/view/3663 www.mfa.government.bg]</ref>; 50 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Израел}}: 50 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Австрия}}: 35 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.mfa.government.bg]</ref>, <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Кипър}}: <br>19 197 – 35 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.cystat.gov.cy/mof/cystat/statistics.nsf/All/732265957BAC953AC225798300406903?OpenDocument&sub=2&sel=1&e= www.cystat.gov.cy]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br>
50 000 / 25 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Чехия}}: 7387 <small>(2011)</small> <ref>[http://www.czso.cz/csu/cizinci.nsf/t/84003FF6B6/$File/c01t01.pdf www.czso.cz]</ref>;<br> 25 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Сърбия}}: 20 497 <small>(2002)</small> <ref>[http://webrzs.stat.gov.rs/axd/Zip/VJN3.pdf webrzs.stat.gov.rs]</ref><br>
{{Унгария}}: 5000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/70/pages/view/4234 www.mfa.government.bg]</ref>;<br>20 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{ЮАР}}: 20 000 <small>(2008)</small> <ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/113/pages/view/5163 www.mfa.government.bg]</ref>,<br><small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Австралия}}: <br>4902 – 20 000 <small>(2006)</small> <ref>[http://www.censusdata.abs.gov.au/ABSNavigation/prenav/ViewData?action=404&documentproductno=0&documenttype=Details&order=1&tabname=Details&areacode=0&issue=2006&producttype=Census%20Tables&javascript=true&textversion=false&navmapdisplayed=true&breadcrumb=TLPD&&collection=Census&period=2006&productlabel=Ancestry%20(full%20classification%20list)%20by%20Sex&producttype=Census%20Tables&method=Place%20of%20Usual%20Residence&topic=Ancestry& www.censusdata.abs.gov.au]</ref><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref>;<br>10 000 – 15 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Швеция}}: 4 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=15225&Itemid=382 www.mfa.bg]</ref>;<br>10 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Хърватия}}: 8 000 – 10 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Румъния}}: 8092 <small>(2002)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/18/pages/view/4876 www.mfa.government.bg]</ref>;<br> 8 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Швейцария}}: <br>4500 <small>(2011)</small><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br>12 000 / 3 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Белгия}}: 18 000 <small>(2011)</small> <ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br>7443 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Казахстан}}: 6915 <small>(1999)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/112/pages/view/2100 www.mfa.government.bg]</ref>;<br>7 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{ОАЕ}}: 5000 <small>(2008)</small> <ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=15768&Itemid=391 www.mfa.bg]</ref>;<br>7 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref>,<br>
[[Дубай]]: 4 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Норвегия}}: 7 000 / 1 580 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Малта}}: 6 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Словакия}}: 5 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref><br>
{{Словения}}: 5 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref>, <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Мексико}}: 5 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Нова Зеландия}}: <br>3 000 – 5 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Дания}}: 4 200 <small>(2011)</small> <ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br>3 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Холандия}}: <br>10 000 – 15 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref>;<br> 3 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Ирландия}}: 4 000 <small>(2010)</small> <ref>[http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=997 www.aba.government.bg]</ref>;
3 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Полша}}: 10 000 – 15 000 <small>(2011)</small> <ref>[http://www.mfa.bg/bg/57/pages/view/4924 www.mfa.bg]</ref><ref>[http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/брой-на-българските-граждани-в-чужбин/ izborenkodeks.wordpress.com]</ref>;<br>2 000 – 3 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Черна гора}}: 1 500 – 3 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Узбекистан}}: 2 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Уругвай}}: 1 500 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Туркменистан}}: 1 133 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Таджикистан}}: 1 072 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Йордания}}: 1 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Киргизстан}}: 670 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Беларус}}: 813 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Япония}}: 600 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Чили}}: 600 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Ливан}}: 550 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Алжир}}: 500 – 600 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Мароко}}: 400 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Латвия}}: 386 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Тунис}}: 380 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Финландия}}: 300 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Азербайджан}}: 270 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Литва}}: 237 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Боливия}}: 200 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Армения}}: 183 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Китай}}: 150 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Грузия}}: 138 – 165 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Египет}}: 130 – 150 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Куба}}: 100 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
{{Колумбия}}: 100 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
| езици = [[български език]]
| езици = [[български език]]
| религии = [[православно християнство]], [[ислям]], други
| религии = [[православно християнство]], [[ислям]], други
Ред 15: Ред 88:
[[Файл:Typan.jpg|мини|Българче бие [[тъпан]]]]
[[Файл:Typan.jpg|мини|Българче бие [[тъпан]]]]


'''Българите''' са [[Южни славяни|южнославянски]],<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=NwvoM-ZFoAgC&pg=PA135&dq=bulgarians+south+slavic+people&hl=bg&ei=kPIOTYvSLIyOjAeVn6C9Dg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=bulgarians%20south%20slavic%20people&f=false |title=One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups, James Minahan, Greenwood Publishing Group, 2000, ISBN 0-313-30984-1, pp. 134 – 135 |publisher=Google Books |accessdate=13 ноември 2011}}</ref><ref>{{cite book|last=Fine|first=John Van Antwerp|title=The early medieval Balkans: a critical survey from the sixth to the late twelfth century|url=http://books.google.com/books?id=YbS9QmwDC58C&pg=PA308&dq=bulgarians+south+slavic&hl=bg&ei=NSI8Tb78D9yJ4gbWzbDLCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CEIQ6AEwBjge#v=onepage&q=bulgarians%20south%20slavic&f=false|year=1991|publisher=University of Michigan Press|isbn=978-0-472-08149-3|page=308}}</ref><ref>{{cite book|last=Kopeček|first=Michal|editor=Balázs Trencsényi|title=Discourses of collective identity in Central and Southeast Europe (1770 – 1945): texts and commentaries|url=http://books.google.com/books?id=TpPWvubBL0MC&pg=PA240&dq=bulgarians+south+slavs&hl=bg&ei=yCI8TYicLsmz4gb9zYSXCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CEAQ6AEwBg#v=onepage&q=bulgarians%20south%20slavs&f=false|year=2007|publisher=Central European University Press|isbn=978-963-7326-60-8|page=240}}</ref> [[Балкански полуостров|балкански]] [[етнос|народ]],<ref>[http://www.rastko.rs/rastko-bg/folklor/rivanova-balkan.php Радост Иванова, Балканите като етнокултурна общност]</ref><ref>[http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=aretov Николай Аретов, Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX – XX век)]</ref><ref>[http://bg.mondediplo.com/article213.html Стоян Атанасов, Как Балканите говорят за себе си].</ref> чийто майчин език е [[български език|българският]]. Освен в [[България]], български емигрантски общности живеят в редица [[Европа|европейски]] страни като [[Германия]], [[Испания]], [[Великобритания]], [[Гърция]], [[Италия]], [[Франция]], [[Белгия]], [[Русия]], [[Нидерландия]], [[Австрия]], [[Дания]], както и в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Аржентина]], [[Бразилия]], [[Канада]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]]. Исторически български общности живеят в някои балкански и в други страни съседни на региона като [[Украйна]], [[Молдова]] и [[Унгария]].
'''Българите''' са [[Южни славяни|южнославянски]],<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=NwvoM-ZFoAgC&pg=PA135&dq=bulgarians+south+slavic+people&hl=bg&ei=kPIOTYvSLIyOjAeVn6C9Dg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=bulgarians%20south%20slavic%20people&f=false |title=One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups, James Minahan, Greenwood Publishing Group, 2000, ISBN 0-313-30984-1, pp. 134 – 135 |publisher=Google Books |accessdate=13 ноември 2011}}</ref><ref>{{cite book|last=Fine|first=John Van Antwerp|title=The early medieval Balkans: a critical survey from the sixth to the late twelfth century|url=http://books.google.com/books?id=YbS9QmwDC58C&pg=PA308&dq=bulgarians+south+slavic&hl=bg&ei=NSI8Tb78D9yJ4gbWzbDLCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CEIQ6AEwBjge#v=onepage&q=bulgarians%20south%20slavic&f=false|year=1991|publisher=University of Michigan Press|isbn=978-0-472-08149-3|page=308}}</ref><ref>{{cite book|last=Kopeček|first=Michal|editor=Balázs Trencsényi|title=Discourses of collective identity in Central and Southeast Europe (1770 – 1945): texts and commentaries|url=http://books.google.com/books?id=TpPWvubBL0MC&pg=PA240&dq=bulgarians+south+slavs&hl=bg&ei=yCI8TYicLsmz4gb9zYSXCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CEAQ6AEwBg#v=onepage&q=bulgarians%20south%20slavs&f=false|year=2007|publisher=Central European University Press|isbn=978-963-7326-60-8|page=240}}</ref> [[Балкански полуостров|балкански]] [[етнос|народ]],<ref>[http://www.rastko.rs/rastko-bg/folklor/rivanova-balkan.php Радост Иванова, Балканите като етнокултурна общност]</ref><ref>[http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=aretov Николай Аретов, Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX – XX век)]</ref><ref>[http://bg.mondediplo.com/article213.html Стоян Атанасов, Как Балканите говорят за себе си].</ref> чийто майчин език е [[български език|българският]]. Освен в [[България]], български емигрантски общности живеят в редица [[Европа|европейски]] страни като [[Германия]], [[Испания]], [[Гърция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Франция]], [[Португалия]], [[Русия]], [[Австрия]], [[Кипър]], [[Чехия]], [[Нидерландия]], както и в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]], [[Аржентина]], [[Бразилия]], [[Израел]], [[ЮАР]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]]. Исторически български общности живеят в някои балкански и в други страни съседни на региона като [[Украйна]], [[Молдова]] и [[Унгария]].


== Географско разпределение ==
== Географско разпределение ==

Версия от 02:57, 3 януари 2021

Тази статия е за българския етнос. За гражданите на Република България вижте Население на България. За други значения вижте Българи (пояснение).
Българин пренасочва насам. За други значения вижте Българин (пояснение).
Българи
Общ брой7 – 8 милиона [1]
По места България:
5 664 624 (2011) [2][3]

 Украйна: 204 600 (2001)[4][5] ; 600 000 (2019) [6]
 Германия:
93 889 – 100 000 (2011) [7][8];
416 000 (2019) [6]
 Турция: 350 000 (2019) [6]
 САЩ: 95 568 – 300 000 (2011) [9][10][11][12];
300 000 (2019) [6]
 Испания:
172 634 – 300 000 (2010) [13][14]; 250 000 (2019) [6]
 Гърция:
200 000 – 250 000 (2019) [6]
 Великобритания:
100 000 – 150 000 (2010) [15];
200 000 (2019) [6]
 Канада: 50 000 – 70 000 (2011) [16][17]; 180 000 (2020) [6]
 Италия: 120 000 (2010) [18][19]; 100 000 (2019) [6]
 Молдова:
79 520 – 230 000 (2004) [20][21];
90 000 (2019) [6]
 Аржентина:
70 000 – 80 000[22];
75 000 – 80 000 (2019) [6]
 Франция:
35 000 (2008) [23];
60 000 – 80 000 (2019) [6]
 Португалия:
7202 – 15 000 (2011) [24][25];
70 000 (2019) [6]
 Бразилия: 62 000 (2006) [26]; 60 000 (2019) [6]
 Русия: 15 000 (2002) [27]; 50 000 (2019) [6]
 Израел: 50 000 (2019) [6]
 Австрия: 35 000 (2010) [28], (2019) [6]
 Кипър:
19 197 – 35 000 (2010) [29][30];
50 000 / 25 000 (2019) [6]
 Чехия: 7387 (2011) [31];
25 000 (2019) [6]
 Сърбия: 20 497 (2002) [32]
 Унгария: 5000 (2008)[33];
20 000 (2019) [6]
 ЮАР: 20 000 (2008) [34],
(2019) [6]
 Австралия:
4902 – 20 000 (2006) [35][36];
10 000 – 15 000 (2019) [6]
 Швеция: 4 000 (2010) [37];
10 000 (2019) [6]
 Хърватия: 8 000 – 10 000 (2019) [6]
 Румъния: 8092 (2002)[38];
8 000 (2019) [6]
 Швейцария:
4500 (2011)[39];
12 000 / 3 000 (2019) [6]
 Белгия: 18 000 (2011) [40];
7443 (2019) [6]
 Казахстан: 6915 (1999)[41];
7 000 (2019) [6]
 Обединени арабски емирства: 5000 (2008) [42];
7 000 (2019) [6],
Дубай: 4 000 (2019) [6]
 Норвегия: 7 000 / 1 580 (2019) [6]
 Малта: 6 000 (2019) [6]
 Словакия: 5 000 (2010)[43]
 Словения: 5 000 (2010)[44], (2019) [6]
 Мексико: 5 000 (2019) [6]
 Нова Зеландия:
3 000 – 5 000 (2019) [6]
 Дания: 4 200 (2011) [45];
3 000 (2019) [6]
 Нидерландия:
10 000 – 15 000 (2010)[46];
3 000 (2019) [6]
 Ирландия: 4 000 (2010) [47]; 3 000 (2019) [6]
 Полша: 10 000 – 15 000 (2011) [48][49];
2 000 – 3 000 (2019) [6]
 Черна гора: 1 500 – 3 000 (2019) [6]
 Узбекистан: 2 000 (2019) [6]
 Уругвай: 1 500 (2019) [6]
 Туркменистан: 1 133 (2019) [6]
 Таджикистан: 1 072 (2019) [6]
 Йордания: 1 000 (2019) [6]
 Киргизстан: 670 (2019) [6]
 Беларус: 813 (2019) [6]
 Япония: 600 (2019) [6]
 Чили: 600 (2019) [6]
 Ливан: 550 (2019) [6]
 Алжир: 500 – 600 (2019) [6]
 Мароко: 400 (2019) [6]
 Латвия: 386 (2019) [6]
 Тунис: 380 (2019) [6]
 Финландия: 300 (2019) [6]
 Азербайджан: 270 (2019) [6]
 Литва: 237 (2019) [6]
 Боливия: 200 (2019) [6]
 Армения: 183 (2019) [6]
 Китай: 150 (2019) [6]
 Грузия: 138 – 165 (2019) [6]
 Египет: 130 – 150 (2019) [6]
 Куба: 100 (2019) [6]

 Колумбия: 100 (2019) [6]
Езикбългарски език
Религияправославно християнство, ислям, други
Сродни груписпоред някои източници – т.нар. македонска нация,[50][51] доколкото според други такава не съществува в етнически смисъл.[52]
Част от серията статии за
Българите
Българска култура
По региони и страни (вкл. диаспората)
Религия
Диалекти на българския език
Географско разпределение на балканските народи през 1847 г. според френско-австрийския геолог Ами Буе (българите в бежово)
Географско разпределение на балканските народи през 1880 г. според немско-британския картограф Ернст Равенщайн (българите в оранжево)
Географско разпределение на българите (в зелено) през 1912 г. според българския учен академик професор Анастас Иширков
Българче бие тъпан

Българите са южнославянски,[53][54][55] балкански народ,[56][57][58] чийто майчин език е българският. Освен в България, български емигрантски общности живеят в редица европейски страни като Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Италия, Франция, Португалия, Русия, Австрия, Кипър, Чехия, Нидерландия, както и в САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Израел, ЮАР, Австралия и Нова Зеландия. Исторически български общности живеят в някои балкански и в други страни съседни на региона като Украйна, Молдова и Унгария.

Географско разпределение

 Основни статии: Българи в България и Български емигрантски общности
 Вижте също: Категория:Български общности в чужбина

Повечето българи живеят в България, където са около 6 милиона[59] и съставляват между 80 и 85% от населението. Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на 20 век, се оценява на повече от 500 000 души, а сега българите емигранти с техните потомци, емигрирали през всички периоди, са около 1 500 000. Страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Германия, Испания, Великобритания, Аржентина, Гърция, Бразилия, Италия, Канада, Франция, Белгия, Русия, Нидерландия, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Австрия и Дания. Български общности в чужбина – етнически, емигрантски, студентски и др. има в около 70 страни. Повечето от тях са създали организации, които имат най-различни цели.[60] Българските културно-просветни организации водят началото си от една от първите български организации по света – „Българска седянка“ в Прага (1880). През 2000 г. по идея на инж. Антон Стамболийски е създаден Международен съюз на българите, живеещи в Средна Европа със седалище в Прага. В Съюза членуват българските дружества от Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша и като гост – Румъния.

Български общности живеят в Северна Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния, Унгария, Албания и Гърция. Компактни български общности, които живеят на територията на по няколко страни са бесарабските и банатските българи, потомци на бежанци след различни войни и въстания по време на Османската империя. Официално признати български малцинства има в Украйна, Молдова, Сърбия, Чехия, Румъния, Унгария и Албания. Официално според властите на Северна Македония по преброяване в 2002 г., като българи се определят около 1417 души, но десетки хиляди северномакедонски граждани вече имат българско гражданство, което са получили на базата на деклариран български произход, а хиляди други очакват да получат такова. Като част от българския милет, по-голямата част от македонците в днешна Северна Македония и славяноезичното население в днешна Северна Гърция, както и част от шопите в днешна Източна Сърбия до началото на 20 век са имали българско самосъзнание.

Етноним

 Основна статия: Български етноним

От Възраждането думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, така и за гражданите на новата българска държава.[61] От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат също чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание.[62] Същевременно, български граждани могат да бъдат също лица с небългарска етническа принадлежност.[63]

Произход

 Основна статия: Образуване на българската народност

Според най-разпространената теория българската народност се формира в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. На практика етногенезиса на днешния български народ е по-комплексен. През VI-VII век източната подгрупа от южните славяни заселва римските провинции Мизия, Тракия и Македония, където се смесва със завареното византийско население (основно потомци на елинизирани и романизирани траки, гети и илири, както и на други заселили се по-късно по тези места народи, като готи, скити, римляни, келти и елини). Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва със създаването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и със заселването на Куберовите прабългари в днешна Северна Македония през VII век, преминава през унифицирането на правото, административното устройство в държавата от хан Крум (803 – 814 г.) и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на старобългарския език за официален в страната.[64] През първата половина на следващото хилядолетие към етногенезиса на българите допринасят власи, гърци, албанци, кумани, печенеги и други индоевропейски и тюркски народи прииждащи към българските земи.

Антропологични и ДНК проучвания

 Основна статия: Генетични проучвания на българите
Принос на отделни исторически донорски групи, които са послужили за първоизточници на произхода на днешните европейските народи според Hellenthal et al, 2014. Българите са изобразени на първия стълб. Червеният и виолетовият цвят са отъждествени от авторите със северноевропейско и основно с праславянско влияние, а светлосиният цвят със средиземноморско и евентуално протоелинско влияние.[65]

Според остарели расови квалификации на антрополози от 20 век, българите са народ от преобладаващ алпийски, динарски или средиземноморски расов тип. Според национално проучване на П. Боев най-разпространен е средиземноморският тип, следван от северните (нордически и балтийски), а понтийският, динарският и алпийският са по-редки. Според него средиземноморският тип се среща се главно в Тракия и по Черноморието. Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, като са представени с два подтипа: западнобалтийският и източнобалтийски. Понтийският тип най-често се среща в Североизточна България. Динарският антропологичен тип в най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите. Aлпийският антропологичен тип се среща в България в малък процент. Монголоидни белези се срещат в Североизточна България, в Кърджалийско и в Шоплука.

Сред населението в Северна България се наблюдава ясно изразен брахикефалният тип (малко лице) и долихокефален (средно лице) в останалата част. Стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките на ръст. Пигментацията на българите е преимуществено тъмна, въпреки че българите имат по-светла пигментация от гърците. Според статистика от 20 век, българите са между 9 – 12% са от рус тип, 42 – 47% от тъмен тип, а 43 – 46% са междинен (светлокоси и тъмнооки или обратното).[66]

След развитието на популационната генетика през 21 век започват изследвания на българския ДНК-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Българският генетичен фонд носи следи от постледникова реколонизация от различни убежища, както и от експанзията на неолитните земеделци от Близкия изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани с някои балкански популации (македонци, сърби, румънци, черногорци) отколкото с останалите европейци. Според автозомни анализи,[67] съседните гърци имат по-голяма генетическа дистанция спрямо българите отколкото народи като чехи и словаци, а съседните турци още по-голяма. Според различни митохондриални анализи българите са най-сходни с поляци, чехи или унгарци. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език в случая с българите има по-малко значение.[68][69][70][71][72]

Създаване на българската народност

Българи в народни носии играят хоро в реката на Йордановден в Калофер

След покръстването и приемането на славянския език за официален през 9 век започва интензивен процес на формиране на българската народност. През 10 век християнизираните и славянизирани останки от прабългари и завареното население, както и трансформираните славяни окончателно се сливат в българската народност. Нейният език се класифицира като южнославянски. След завладяването на Първата българска държава от Византия в началото на 11 век на територията на страната отново се заселват компактни маси от ромеи.[73] Попаднала наскоро след своето утвърждаването под чужда власт, българската народност се лишава от един от основните етнообразуващи фактори – държава. Тя е получила обаче вече достатъчно вътрешна сила и устойчивост, за да може да продължи самостоятелното си съществуване и при изменилите се и твърде неблагоприятни за нейното развитие обстоятелства. По време на близо двувековното византийско владичество действува изградената вече „историческа памет“ на българите. В терминологично отношение това означава постепенно налагане на народностното име „българи“.

Османско владичество

С ликвидирането на Втората българска държава в края на 14 век населените с българи земи минават под управлението на Османската империя. Освен държавата е ликвидирана и самостоятелната Българска патриаршия, в резултат на което настава значителен духовен и етнорелигиозен упадък. По време на османското владичество не се е боравило с етнически категории в процеса на администриране. Населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества (миллети). Такива били мюсюлманския миллет и източноправославния – рум миллет. Като част от рум миллета, българите без съмнение имали съзнанието, че принадлежат към отделна етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност.[74] По време на османската власт по данни на западни пътешественици българите формират слугинската маса на раята. Те са потискани, особено в провинцията, невежи са и са непривилегирована част от населението. По-голямата част от тях живеят в селата.[75] След Великата френска революция, през 19 век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя и започнал разпад на рум миллета. По българските земи започва процес на национално Възраждане. В резултат на започналите църковно-национални борби през 1861 г. била призната Българската уния, а през 1870 г. и самостоятелна Българска екзархия и така бил признат отделен Булгар миллет или български народ. Този процес на разпадането на милетската система през 19 век съвпада със създаването и укрепването на Третата българска държава, в която се влива голяма част от Булгар миллета. По стечение на историческите обстоятелства, част от Булгар миллета се откъсва от българската нация и става част от други нации. Малка част от мюсюлманския миллет в лицето на българите-мюсюлмани, също се включва в създаването на българската нация.

Вероизповедания

Църква „Света Неделя“
 Основна статия: Православие

Религиозните българи се определят предимно като православни християни, а ислям изповядват ок. 130 000 души. Малка част изповядва римокатолицизъм, както е при банатските българи, протестантство или други религии.

Език

 Основна статия: Български език

Българският език е индоевропейски език от групата на славянските и южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 24-те официални езика на Европейския съюз. Българският език е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица и банатска норма, на основата на източнородопските, рупски говори, която използва латиница.

Сродни езици

 Основна статия: Славянски езици

Езикът на българите е сроден с езиците на другите южни славяни – сърби, черногорци, хървати, бошняци, словенци. На много литургии в православни църкви се използва един църковнославянски език при българите, руснаците, украинците, беларусите и сърбите.

Етнография

 Основна статия: Българска етнографска област

Българите в България се делят на седем големи етнографски групи, при които се срещат някои различия в говора. Това са шопите, добруджанците, тракийците, полянците, македонците, рупците и балканджиите.

Култура

Литература

 Основна статия: Българска литература

Българска литература наричаме българската национална литература създадена и писана на български език, през периодите старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, между двете войни, литература след Втората световна война – период на комунистическата реалистическа литература, модерна или най-нова литература след 1989 година (в някои случаи можем да я наречем постмодерна литература).

Музика

Гъдулка
 Основна статия: Българска музика

Българската музика, наред с българския език е основна етноопределяща черта на българската култура. Тя е съществен принос на българите към европейската и световна музикална култура. Съдържа характерни особености (неравноделни тактове, безмензурни мелодии, оригинален инструментариум), които са уникални и непознати в музиката на европейските народи.

За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, трябва да е съобразена с няколко основни изисквания, т.е. музикалните изразни средства да носят български черти:

  1. Да има типичен български метро-ритъм.
  2. Да притежава българска ладово-тонална мелодика.
  3. Ако е вокална творба, да е на български език.

България условно се разделя на няколко исторически обособени етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на музикално-танцовия си фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем:

Северняшката фолклорна област обхваща Северна България (без Лудогорието и Южна Добруджа). Географски областта включва две подобласти – Дунавската равнина и северната част на Старопланинската зона. Границите на областта се очертават на север от румънската граница, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Южна Добруджа, Лудогорието и Черно море.

Тракийската фолклорна област заема територията на историко-географската област Тракия (без Родопите и Странджа), която освен в България се намира и в Турция и Гърция. Най-вече заради различия в танцовия фолклор обикновено бива поделена в две подобласти, едната подобласт включва Пазарджишко и Пловдивско, а другата Старозагорско, Хасковско, Ямболско, Сливенско, северната част на Бургаско, южната част на Лозенградско, вилаетите Родосто и Одрин и демовите Орестиада и Димотика.

Странджанската фолклорна област включва земите на планината Странджа, която освен в България се намира и в Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от този в източната част на Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в източната част на Тракия, вследствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област.

Шопската фолклорна област обхваща областа Шоплук, която освен в България се намира и в Северна Македония и Сърбия.

Добруджанската фолклорна област заема територията на историко-географската област Добруджа (вкл. Лудогорието), която освен в България се намира и в Румъния. На север е оградена от Дунав, на юг и запад от северняшката фолклорна област, а на изток от Черно море.

Македонската фолклорна област включва земите на почти цялата историко-географска област Македония, която освен в България се намира и в Гърция и Северна Македония.

Родопската фолклорна област обхваща планината Родопи, която освен в България се намира и в Гърция.

Изкуство

 Основна статия: Българско изкуство

Архитектура

 Основна статия: Българска архитектура

Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи. Територията на България е богата с разнообразни архитектурни паметници, построени от различни народи при различни епохи. Развитието на архитектурата в България минава през седем периода: от възникването ѝ до създаването на българската държава (VII век), средновековна българска държава (VII – XIV век), османско владичество (края на XIV – втората половина на XVIII век), Възраждане (втората половина на XVIII – 1877), от Освобождението (1878 – 1944), 1945 – 1980, 1980 – до наши дни.

Кино

 Основна статия: Българско кино

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на Отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.

През 1997 г. започва историята на Международния София Филм Фест, който през 2010 година беше акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София Филм Фест е включен в класацията на сп. „Варайъти“ (Variety) на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат.

Спорт

 Основна статия: Спорт в България

Кухня

 Основна статия: Българска кухня

Обреди и обичаи

Мартеница
 Основна статия: Български обичаи

Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Характерни за българското народно творчество са уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули). Музикални инструменти, на които се изпълнява българска народна музика, са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите, преди покръстването за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово, е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Коледуването е най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобивки в стопанството.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Обичаят днес е автентично запазен в няколко странджански села, сред които се отличават тези в Българи и Кости.

Бележки

  1. ↑ Lewis, M. Paul (ed.). Bulgarian // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013. Посетен на 7 декември 2013.
  2. ↑ PDF, от сайта на НСИ
  3. ↑ www.dnes.bg
  4. ↑ Министерство на външните работи. Българска общност. Посолство на Република България Киев, Украйна, посетен на 4 август 2013
  5. ↑ www.parliament.bg
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк Вестник „24 часа“, 4 април 2020, посетен на 3 януари 2021.
  7. ↑ www.destatis.de
  8. ↑ yurukov.net
  9. ↑ factfinder2.census.gov
  10. ↑ www.mfa.government.bg
  11. ↑ 19min.bg
  12. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  13. ↑ www.ine.es
  14. ↑ www.air.bg
  15. ↑ www.mfa.bg
  16. ↑ www.mfa.government.bg
  17. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  18. ↑ www.stranieriinitalia.it
  19. ↑ www.mfa.government.bg
  20. ↑ www.statistica.md
  21. ↑ www.aba.government.bg
  22. ↑ www.protobulgarians.com
  23. ↑ www.mfa.government.bg
  24. ↑ www.ine.pt
  25. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  26. ↑ www.protobulgarians.com
  27. ↑ www.mfa.government.bg
  28. ↑ www.mfa.government.bg
  29. ↑ www.cystat.gov.cy
  30. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  31. ↑ www.czso.cz
  32. ↑ webrzs.stat.gov.rs
  33. ↑ www.mfa.government.bg
  34. ↑ www.mfa.government.bg
  35. ↑ www.censusdata.abs.gov.au
  36. ↑ www.aba.government.bg
  37. ↑ www.mfa.bg
  38. ↑ www.mfa.government.bg
  39. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  40. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  41. ↑ www.mfa.government.bg
  42. ↑ www.mfa.bg
  43. ↑ www.aba.government.bg
  44. ↑ www.aba.government.bg
  45. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  46. ↑ www.aba.government.bg
  47. ↑ www.aba.government.bg
  48. ↑ www.mfa.bg
  49. ↑ izborenkodeks.wordpress.com
  50. ↑ „Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States“, p. 517 The Macedonians are a Southern Slav people, closely related to Bulgarians.
  51. ↑ „Ethnic groups worldwide: a ready reference handbook“, p. 54 Macedonians are a Slavic people closely related to the neighboring Bulgarians.
  52. ↑ Бояджиев, Стоян Г. Съществува ли македонска нация?, София 1991, с. 35
  53. ↑ One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups, James Minahan, Greenwood Publishing Group, 2000, ISBN 0-313-30984-1, pp. 134 – 135. Google Books. Посетен на 13 ноември 2011.
  54. ↑ Fine, John Van Antwerp. The early medieval Balkans: a critical survey from the sixth to the late twelfth century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3. с. 308.
  55. ↑ Kopeček, Michal. Discourses of collective identity in Central and Southeast Europe (1770 – 1945): texts and commentaries. Central European University Press, 2007. ISBN 978-963-7326-60-8. с. 240.
  56. ↑ Радост Иванова, Балканите като етнокултурна общност
  57. ↑ Николай Аретов, Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX – XX век)
  58. ↑ Стоян Атанасов, Как Балканите говорят за себе си.
  59. ↑ Експерти за българския етнос в страната към 2011 г.
  60. ↑ Държавната агенция за българите в чужбина
  61. ↑ В тази връзка И. Дичев дори предлага въвеждането на думата „българянин“ за диференцирането на двете понятия (вж. Ивайло Дичев, Българи, турци – българяни?, в-к Сега, 17 февруари 2007 г.)
  62. ↑ Закон за българите, живеещи извън България, Обн. ДВ. бр.30 от 11 април 2000 г., чл. 2, 6, 7, 8,
  63. ↑ Цанков, Веселин. Българското гражданство. Материалноправни и процесуални аспекти, София 2000, с. 54, виж и Тодоров, Тодор. Гражданство по рождение по чл. 93, ал. 2 от Конституцията, Правна мисъл, 1996, № 4, с. 7 – 14. Конституционният съдия проф. Тодоров приема, че Конституцията ясно разграничава понятията „българин“ и „български гражданин“.
  64. ↑ Военна академия „Г. С. Раковски“ – Създаване на българската държава
  65. ↑ Companion website for „A genetic atlas of human admixture history“, Hellenthal et al, Science (2014) // A genetic atlas of human admixture history.
    Hellenthal, Garrett и др. A Genetic Atlas of Human Admixture History // Science 343 (6172). 14 February 2014. DOI:10.1126/science.1243518. с. 747 – 751.
    Supplementary Material for „A genetic atlas of human admixture history“ // с. 76, 96, 99, 103. S7.6 „East Europe“: The difference between the 'East Europe I' and 'East Europe II' analyses is that the latter analysis included the Polish as a potential donor population. The Polish were included in this analysis to reflect a Slavic language speaking source group." "We speculate that the second event seen in our six Eastern Europe populations between northern European and southern European ancestral sources may correspond to the expansion of Slavic language speaking groups (commonly referred to as the Slavic expansion) across this region at a similar time, perhaps related to displacement caused by the Eurasian steppe invaders (38; 58). Under this scenario, the northerly source in the second event might represent DNA from Slavic-speaking migrants (sampled Slavic-speaking groups are excluded from being donors in the East Europe I analysis). To test consistency with this, we repainted these populations adding the Polish as a single Slavic-speaking donor group („East Europe II“ analysis; see Note S7.6) and, in doing so, they largely replaced the original North European component (Figure S21), although we note that two nearby populations, Belarus and Lithuania, are equally often inferred as sources in our original analysis (Table S12). Outside these six populations, an admixture event at the same time (910CE, 95% CI:720-1140CE) is seen in the southerly neighboring Greeks, between sources represented by multiple neighboring Mediterranean peoples (63%) and the Polish (37%), suggesting a strong and early impact of the Slavic expansions in Greece, a subject of recent debate (37). These shared signals we find across East European groups could explain a recent observation of an excess of IBD sharing among similar groups, including Greece, that was dated to a wide range between 1,000 and 2,000 years ago (37)
  66. ↑ z3.ifrm.com
  67. ↑ Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data, Alena Kushniarevich et al. 2 септември 2015; doi:10.1371/journal.pone.0135820
  68. ↑ Five polymorphisms of the apolipoprotein B gene in healthy Bulgarians.Department of Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Bulgaria.PMID: 12713147
  69. ↑ Bulgarian Bone Marrow Donors Registry—past and future directions – Asen Zlatev, Milena Ivanova, Snejina Michailova, Anastasia Mihaylova and Elissaveta Naumova, Central Laboratory of Clinical Immunology, University Hospital „Alexandrovska“, Sofia, Bulgaria, Published online: 2 June 2007
  70. ↑ From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Ann Hum Gen.1996.Jan;60 (Pt 1):35 – 49.
  71. ↑ HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations.
  72. ↑ Distributions of HLA class I alleles and haplotypes in Bulgarians – contribution to understanding the origin of the population. M. Ivanova, P. Spassova, A. Michailova, E. Naumova. Division of Clinical and Transplantation Immunology, Medical University, Sofia, Bulgaria.
  73. ↑ Византийците в България, Робърт Браунинг – Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, vol. I, Ivan Dujčev Centre for Slavo-Byzantine Studies, Sofia, 1988, pp. 32 – 36.
  74. ↑ „Погърчване“ и „поевропейчване“ през Възраждането. Раймон Детрез.
  75. ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 129; 133 – 134.

Допълнителна литература

Статии

  • Иван Дуриданов, Произходът на името българи. В: Отечествен фронт, 35/9951, 11 февруари 1977

Вижте също

Външни препратки

Открийте още информация за Българи в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)
Уикицитат (цитати)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи&oldid=10607724“.