Агностицизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Термините агностицизъм и агностик са въведени от Томас Хенри Хаксли през 1869 г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е по начало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от гръцките а (не) и гносис (знание).
Съдържание |
[редактиране] Слаб и силен агностицизъм
- Силен агностицизъм (също наричан "твърд агностицизъм", "затворен агностицизъм", "стриктен агностицизъм" или " абсолютен агностицизъм") се отнася до схващането, че въпросът за съществуването или несъществуването на Господ или божества и естеството на крайната реалност е неизвестна поради нашата естествена невъзможност да докажем каквото и да е преживяване без използването на друго субективно преживяване. Силен агностик би казал "Аз не мога да знам дали Господ съществува или не, но ти също не знаеш".
- Слаб агностицизъм (също наричан "мек агностицизъм", "отворен агностицизъм", "емпиричен агностицизъм" или " темпорален агностицизъм")- схващането, че съществуването или несъществуването на което и да е божество е неизвестно, но не е непременно неузнаваемо, затова човек трябва да се въздържа от заключение докато/ако не се появи доказателство. Слаб агностик би казал: "Аз не знам дали някое божество съществува или не, но може би някога когато разполагаме с повече доказателства ние може да открием нещо".
[редактиране] Агностицизъм и теизъм
Агностичен теизъм (също наричан религиозен агностицизъм, духовен агностицизъм) - схващането на тези които не претендират, че познават съществуването на дадено божество, но все пак вярват в такова съществуване.
[редактиране] Агностицизъм и атеизъм
Агностичен атеизъм - схващането на тези които не претендират, че познават съществуването на дадено божество, но и не вярват в такова съществуване
