Аз още броя дните
„Аз още броя дните“ | |
Автор | Георги Бърдаров |
---|---|
Първо издание | 2016 г. България |
Издателство | „Сиела“ |
Оригинален език | български |
Вид | роман |
Страници | 182 |
ISBN | ISBN 978-954-28-2071-0 |
„Аз още броя дните“ е дебютният роман на Георги Бърдаров от 2016 г.[1][2]
Представянето на романа се състои на 19 май 2016 г. в литературен клуб „Перото“ в София. Книгата излиза след като авторът ѝ печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по Българска национална телевизия с жури в състав Владимир Зарев, Ваня Щерева и Захари Карабашлиев.[1] Редактор на романа е Христо Карастоянов, а художник на корицата – Стоян Атанасов.[2]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Книгата е написана по действителен случай. Действието в нея се развива по време на най-продължително обсадения град в историята Сараево – 1395 денонощия[3][4] по време на братоубийствената война в Босна и Херцеговина през 1990-те години. Проследява се забранената любов между християнина Давор и мюсюлманката Айда и последните часове преди опита им за бягство на 19 май 1993 г.[1]
„ | „Помня как затворих книгата и си казах: „Значи все пак няма невъзможни неща“. Няма невъзможни неща, само ако имаш правилните хора до себе си, които да ти дадат толкова много от себе си и да те изваждат от мрака, когато е най-черно около теб. Няма невъзможни неща, само ако продължиш да вървиш, когато всичко в теб крещи да спреш. Да, към този момент съм се стремял от детството и знам, че той е само начало“ | “ |
Георги Бърдаров[1] |
„ | „Аз още броя дните“ е история за война и за любов – за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. | “ |
Милена Ташева[2] |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Излезе дебютният роман на победителя от „Ръкописът“ // Българска национална телевизия, 16 май 2016 г. Посетен на 19 май 2016 г.
- ↑ а б в Ташева, Милена. „Аз още броя дните“ – роман за най-хубавото и най-лошото в човека // 17 май 2016 г. azcheta.com. Посетен на 19 май 2016 г.
- ↑ Connelly, Charlie. The new siege of Sarajevo // The Times. UK, 8 октомври 2005. Посетен на 10 май 2010.
- ↑ Spencer Burke, Sarajevo Rose, архив на оригинала от 31 юли 2016, https://web.archive.org/web/20160731003851/http://theharvardadvocate.com/article/68/sarajevo-rose/, посетен на 19 май 2016