Акрини
Акрини Ακρινή | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Кожани |
Надм. височина | 793 m |
Население | 756 души (2021 г.) |
Пощенски код | 501 00 |
Телефонен код | 2461 |
Акринѝ, още Инеоба, Инабас или Инево (на гръцки: Ακρινή, до 1927 Ινέοβα, Инеова[1]), е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Акрини са регистрирани 1128 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Акрини е разположено в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Инеоба е турско село в югозападната част на Кайлярска каза (Джума) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Инебогас (Inébogas) е посочено като село в каза Джумали с 6 домакинства и 18 жители мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Инабас има 240 турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инево (Инебосу) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.[4]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Демерджилар (Ινέοβα) живеят 550 турци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото има 703 жители.[6] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 122 семейства и 556 жители бежанци.[7]
През 1927 името на селото е сменено на Акрини.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Ески Балар | Έσκή Μπαλάρ | Агри | Άγροί[8] | |
Топан Наслар | Τοπαν Νασλαρ | Сори | Σωροί[8] | |
Байраклиотика | Μπαϊρακλιώτικα | Ексохика | Εξοχικά[8] | |
Сари Кая[9][10] | Σαρί Καγιά | Врахос | Βράχος[8] | връх в Каракамен на СИ от Акрини (1554 m)[9] |
Кати[9] | Κατή | Визандино | Βυζαντινό[8] | река, минаваща през Акрини[9] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
|