Александър Беляев (дипломат)
| Александър Беляев Александр Беляев | |
| руски дипломат | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1960 г.
|
Александър Константинович Беляев (на руски: Александр Константинович Беляев) е руски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX – началото на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Беляев е действителен статски съветник. В 1894 година постъпва на служба в руското външно министерство. От 1895 година е секретар на руското консулство в Скопие. В 1897 година става секретар и драгоманин на консулството в Ерзурум. В 1899 година отново се връща на Балканите и става вицеконсул в Призрен, а от 1903 година е консул в Скопие. В 1907 година е генерален консул в Смирна. От 1911 до 1913 година Беляев е генерален консул в Солун, а от 1913 до 1916 година - политически агент в Букурещ. След Февруарската революция през март 1917 година става началник на Близкоизточния отдел на руското външно министерство. След установяването на болшевиките на власт бяга в емиграция в Югославия.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Александр Константинович Беляев // Дипломаты Российской империи. Посетен на 27 януари 2015.
| Николай Демерик | → | солунски руски генерален консул (1911 – 1913) |
→ | Виктор Кал |
