Александър Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Станишев български лекар и политик Роден: 27 декември* 1886 Кукуш, Османска империя Починал: 1 февруари 1945 София, България

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни, той е министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година.

Съдържание 1 Биография 2 Библиография 3 Източници 4 Външни препратки

[редактиране] Биография

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Егейска Македония.^[1] Родът на Александър Станишев е известен със своята преданост към каузата на българското Възраждане, а брат му д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет.

Средното си образование Александър Станишев завършва в Солунската българска мъжка гимназия през 1904 г. Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904–1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия (1905–1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910–1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.^[1]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919–1920). От 1920 година е доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930-1931, 1937-1938), а през 1938-1939 - ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1936-1944 г. е председател е на Българското хирургическо дружество.^[1]

Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. — и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.^[1]

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член е на Македонския научен институт.

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.^[1]

[редактиране] Библиография

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици - български, немски и др. От публикуваните на български език най-значителни са:

• „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
• „Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
• „Лекции“ (София, 1924)
• „Хирургия. Лекции“ (София, 1942).

[редактиране] Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1 1,2 1,3 1,4} Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[редактиране] Външни препратки

• Виолета Радева. Проф. Александър Станишев стана жертва на любовта си към Македония

Дочо Христов

>>>

министър на вътрешните работи и народното здраве (1 юни 1944 – 2 септември 1944)

>>>

Вергил Димов