Алуминий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алуминия (лат. aluminium) е мек, лек, сребристо-бял, твърд метал.

Химичен символ Al. Намира се в III^-А- група и в трети период в периодичната система на Менделеев, пореден номер 13,има 13р⁺ и 13 е^-, атомна маса 26,9815, бързо окисляващ се, температура на топене 660 °C, температура на кипене 2060 °C. р — елемент е. Характеризира се с висока пластичност и електропроводимост — 60% от тази на медта. Тъй като е 3 пъти по-лек от нея, алуминият я измества отчасти в производството на електрически проводници. Това се дължи главно на обстоятелството, че при сечение, което осигурява еднаква електропроводност, теглото на алуминиевите проводници е двойно по-малко, отколкото на медните. Цената на алуминия е по-малка от тази на медта. По разпространение в земната кора, алуминият заема 3-то място след кислорода и силиция от всички вещества и 1-во място сред металите.

[редактиране] Взаимодействие

Алуминият взаимодейства с кислород, в резултат на което се получава диалуминиев триоксид:

4 Al + 3 O₂ → 2 Al₂O₃ + Q(топлина)

При взаимодействието му с водород се получава алуминиев трихидрид:

Al + H->е взаимодейства с водород

Алуминият взаимодейства с вода. Резултатът е алуминиев трихидроксид:

2 Al + 6 H₂O → 2 Al(OH)₃ + 3 H₂

Алуминият взаимодейства с други неметали:

2Al + 3Cl₂ → 2AlCl₃ алуминиев трихлорид

Когато алуминият взаимодейства с киселини се образуват соли:

2 Al + 6 HCl → 2 AlCl₃ + 3 H₂

Алуминият има двойствен химичен характер-взаимодейства с киселини и основи.

При взаимодействие на алуминий с основи се получава метаалуминат и се отделя водород:

2Al + 2NaOH + 2Н₂О → 2NaAlO₂ + 3Н₂

Химични елементи, чиито прости вещества са метали, които реагират и с киселини и с основи, се наричат елементи с двойствен химичен характер. На елементи с двойствен химичен характер съответстват амфотерни оксиди и амфотерни хидроксиди.

[редактиране] История

Съединенията на алуминия са били познати от древни времена. За първи път е получен в чист вид през 1825 г от датския физик Оерстед. През 1866 г. почти едновременно и независимо един от друг Ч. М. Хол в САЩ и П.Ерц във Франция открили съвременния промишлен метод за получаване на алуминий. Това става чрез електролиза на разтвор от Al₂O₃ в стопен криолит (Na₃AlF₆). Процесът се извършва при температура от 1000 градуса в специални електрически пещи, като на анода се отделя кислород, а на катода — течен алуминий. Последният се събира на дъното на пещта, от където се премахва периодически.

[редактиране] Приложение

Широко се прилага като конструктивен материал. Основните качества на алуминия са лекота, податлив на щамповане, устойчив на корозия, висока топлопроводимост. Тези свойства правят алуминия извънредно популярен при производството на кухненски прибори.

Основният недостатък на алуминия е малката механична здравина. Ето защо обикновено се използва сплав с малки количества мед и магнезий, известна под името дуралуминий (Дурал). Тя широко се използва в производството на самолети и други летателни апарати, военната техника. Дуралуминият е як като стомана, но е три пъти по-лек от нея. За направата на алуминиево фолио и опаковки на храни се използва алуминий, легиран с минимални количества силиций, желязо, манган и магнезий. Алуминият се използва в металургията при получаването на някои метали от метални оксиди. Този процес се нарича алуминотермия. Освен това алуминият се използва за направата на огледала чрез алуминиево фолио. Друго приложение намира в медицината за направата на протези, а също така и за прочистване на вода чрез алуминиеви соли.