Алън Тюринг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Алън Тюринг е математик, логик и криптограф. Смятан е за един от бащите на компютрите. За британската общественост Тюринг е брилянтен математик, тъй като успява да разбие шифрите, с които Третият райх управлява войските си по време на Втората световна война.
[редактиране] Биография
Роден е в Лондон. Завършва Кеймбридж, а в Принстънския университет защитава докторат по математика.
Още преди да навърши тридесет години той вече представя основите на съвременните цифрови компютри и извежда теорията на изкуствения интелект. Умира трагично на четиридесет и една години на 7 юни 1954 г. в Уилмсло, Англия.
Не само неговата ексцентричност, но и брилянтните му математически способности са го отличавали от другите. През 1936 г. той публикува известната си статия "Върху изчислимите числа, с приложение върху проблемът за разрешимост" [1]. Той преформулира резултат на Курт Гьодел от 1931 г., който гласи, че аритметиката винаги ще съдържа твърдения, които нито могат да бъдат доказани като верни, нито като неверни. Той представя машина, която може да извършва действия с произволни числа. Тази машина, която включва контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. Тази примитивна „Машина на Тюринг“ по-късно е използвана като модел за разработването на компютри.
През 1936 г. Тюринг е приет в Принстънския университет, където защитава доктурантура по математика и работи с известния математик Джон фон Нойман. Връщайки се в Англия през 1938 г., той се присъединява към британските военни в Блекли Парк за преодоляване и разгадаване на шифъра, който се използва за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската машина за шифриране „Енигма“. Без знанието на германците Съюзниците успяват да получат плановете на машината още в началото на войната и в последствие да дешифрират германските съобщения. Въпреки успехите на британското разузнаване, било е необходимо много време и е положен огромен труд. Тюринг помага за конструирането на „Бомбата“ — високоскоростен калкулатор, който ускорява декодирането чрез бързо тестване на хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. През 1944 г. той и неговите колеги създават „Colossus“, един от първите в света програмируеми електронни компютри. През 1946 г. той получава престижна награда за своята работа — „Орден на Британската империя“.
След войната Тюринг работи върху „Manchester Automatic Digital Machine“ (голям компютър за Манчестърския университет) и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човек и машина обработват информация. Той предлага известният „Тест на Тюринг за изкуствен интелект“. Тюринг предлага машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с машината, не може да разбере, че това не е човек.
На тридесет и девет години Алън Тюринг е арестуван в Манчестър за хомосексуализъм, което според тогавашните закони представлява престъпление. За да избегне затвора, той се съгласява да се подложи на едногодишно лечение с естроген, като се е предполагало, че това ще промени неговата сексуална ориентация. Унизен от подобно лечение, което покрай другите неща предизвиква уголемяване на гърдите му, той умира внезапно през 1954 г., след като изяжда ябълка, потопена в цианид. Властите обявяват смъртта му за самоубийство.
[редактиране] Бележки
- ↑ "On Computable Numbers, with an Application to the Entscheidungsproblem"
[редактиране] Външни препратки
- Трудове на Тюринг: Механичен интелект (включително електронно изчисляване)
- Трудове на Тюринг: Математика
- Трудове на Тюринг: Морфогенезис
- Трудове на Тюринг: Математическа логика (+ криптология)
