Беседа:Влайчовци
Преместен от статията текст[редактиране на кода]
Местя следния текст от статията:
Част от историята на с.Влайчовци е и рода Башакови.
"Приеми поздрав от вашия роднина Станьо Влаев Башаков, с.Идилево Севлиевско. Иване, според многото приказки на баща си Влаю Христов Башаков, сълзи капеха от очите му, когато разказваше за неговите чичовци Иван, Райко, Драган и Пею, за тяхното изселване от Влайчовци, за чича Ивана – преселил се в Градище, а чичо му Райко и Драган в с.Хърсово - Разградско, а чичо му Пею в Черешово – Русенско, а баща му Христо – най малкия остава във Влайчовци. Тъй наречени Иван, Райко, Драган, Пею, Христо – братя Влаеви Башакови, родени в с.Влайчовци. Иване аз трети братовчед от поменатите братя – Станю, Влаю, Христо Башакови. Само аз съм запомнил от баща си че казваше той – три пъти е минавало премеждие да се потурчи рода ни и изгуби. Желая да Ви кажа което зная като история да предам на нашите родове наречени Башеци Нашият род е избягал от Тетевенско, да не ги потурчат и преобърнат помаци, Населили много из Габровските балканисти, безпътни, места из горите, с каквито имена били хората по двама трима – така наричали колибите – има Иванините, Велковци, Бабевци, и разни. Нашият род имало двама на име Влаювци – името останало колибите Влайчовци. Това име Влаю през всеки 50 години се подновява в рода ни наричан Башески. Имало в рода ни двама братовчеди Иван Влаев и пак Иван Влаев. Когато ги викали тия хора в турските канцеларии, (тогава преди 400 години) често се явявал другия и за разлика нарекли единия баш Иван, а другия само Иван Влаев. Колибарите нарекли първия (Баш Ивана) Иван Башака. По преди (преди 300 години) в рода ни по една бела на Бай Христо Башака бил осъден на смърт или да се потурчи. Оправдаване нямало и Христо Башака се потурчил. Кръстника му скрил двете му деца – момиче и момче. Момичето било намерено и потурчено, а момчето препратено из тракийските села. Потурнака Христо става Ису. Силните години преживял турчин. Биел българите, завладявал имотите им. Не давал на жена си да ходи на черква, размесвал и брашното. След няколко години отива той сам, намерил сина си че пасял в някое село чердата. Сина му не искал да иди с този турчин чорбажи но той заповядал да го сложат на коня. Баща му го донесъл във Влайчовци при майка му. Тя го уженва и от него продължава нашият род Башаци. Премеждие. Влаю Иванов Башаков – баща на братята Иван, Райко, Драган, Пею и Христо е извършил ненадейно убийство на един човек. Дядо Влаю по тази бела лежал в затвора 2 години и сполучил да избяга към Цариград. Там аргатувал 3 години. След завръщането си се откупил с една конска торба пари. Отслабнал материално. Стоял 8 години далеч от дома си. В неговия живот не е напреднал а е изгубил. Потиснат е бил и от брата си. Първо затова намразил дядо Влаю – Влайчовци. Потърсил място да настани неговите петима синове. Работил в Дикилиташ (Разградско). Събирал зимнина – храна за добитъка. Всичко било готово да заведе синовете си, но неговата бабичка отказала да отиде в Дикилиташ. Така останали там неговите листници и до днес там има местност „Башакови листници”. От синовете на дядо Влаю Иван се изселил в с.Градище. Драган и Райко са ходили в близките турски села да работят ниви на три да изкарват прехраната си. В това време имало покана от Турската власт из Габровско, който иска да се засели в празните имоти на Българите избягали подир Русите след Кримската Война. Тъй нашите деди Драган и Райко се преселили в с.Хърсово. При изселването от Влайчовци (казваше баща ми), стрина Райковица запалила една листница. Пушек и пламък се разнесе по колибите. Башеците заминават за Разград (Хърсово), казваха хората и отидохме да изпроводим чичови до местността „Междени”. Там се събрали 40 фамилии. Изпрегнали и нахранили биволите, направили хоро и надругия ден тръгнали. След 10 години се изселва чичо Пею в с.Черешово – Русенско. Като остава брат им Христо. След 30 години се изселва баща ми Влаю Христов в село Идилево - 15км. на север от Влайчовци, като оставя най големия си син Христо на Старото Башешко огнище. Във Влайчовци преди 25 години имаше слух, че някой си Драган Башака е извършил убийство по случай приставане и измама. В 1934 г. имах случая със сестра Ви Цветана. Тя забелязала едно мое удостоверение с фирма Башак. Запитаме от где съм и в разстояние на 1 година докато тя беше в Севлиевската болница сестра, ходих при нея десетина пъти да си разговаряме."
Оригинала на това писмо, както и Подробно родословно дърво на рода Башакови се съхранява от Петьо Цвятков Петков от гр.Севлиево, ул."Кирил и Методий" №4А