Битка при Дръстър (968)
Битка при Силистра | |||
Нашествие на Светослав I в България | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | пролетта на 968 | ||
Място | близо до Дръстър (дн. Силистра), в днешна България или Румъния | ||
Резултат | •Руска победа в битка •Българска победа при обсадата на крепостта | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Дръстър се провежда през пролетта на 968 г. близо до средновековния град Дръстър (днешна Силистра), но почти вероятно в днешната територия на Румъния. Битката е между армиите на България и Киевска Рус и завършва с победа на русите. След новината за загубата Петър I абдикира.
Причини[редактиране | редактиране на кода]
От 940 нататък унгарците започват постоянно да нападат България. Цар Петър I не успява да ги спре и след като византийците не изпращат никаква помощ, той най-накрая става съюзник с унгарците и им дава свободен достъп през България, за да нападнат византийска Тракия. През 968 г. византийският император Никифор II Фока плаща на киевския княз Светослав I да нападне България в отговор на съюза между българският цар и унгарците.
Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]
Светослав I събира 60 000 армия и започва кампанията си през ранната пролет на 968 г. Той е посрещнат от българите с 30 000 армия близо до Силистра. Битката продължава през целия ден и вече по тъмно изглежда, че българите успяват да надвият русите, но вдъхновени от личния пример на Светослав, русите побеждават поради своята все още по-голяма армия. Българите отстъпват в крепостта Дръстър и са подложени на последваща обсада.
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Руските сили продължават своята победоносна кампания и макар че не успяват да превземат Силистра, завземат 80 други крепости. Светослав I в края на краищата е принуден да се върне в Киев след като българската дипломация успява да накара печенегите да обсадят столицата му.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
- Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
- Божидар Димитров, Българите-първите европейци, София, 2002.