Борислав Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борислав Цеков
български юрист и конституционалист
Роден
19 януари 1972 г. (52 г.)
Учил вСофийски университет

Борислав Цеков е български юрист и конституционалист с образователна и научна степен "доктор" и академична длъжност "доцент по конституционно право", предприемач, председател на Института за модерна политика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).

Заемал е длъжности във висшата държавна администрация, избиран е за народен представител [1]. Професионалната му юридическа кариера започва в периода 1996-2001 г., когато е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание. По време на парламентарния си мандат в XXXIX Народно събрание (2001-2005 г.) е избиран за член на постоянните комисии по правни въпроси и по европейска интеграция, както и на временната комисия по промените в конституцията от 2005 г., свързани с приемането на България в Европейския съюз. В периода 2005 – 2010 г. е главен секретар на Омбудсмана на Република България[2], където изиграва основна роля за създаването на тази нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006. След 2010 г. работи в частния сектор и създава собствен бизнес. На обществени начала е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България [3] и на Правния съвет на президента на Републиката (2017-2019 г.).[4] [5] [6]

През 2016 г. защитава дисертационен труд и получава научна степен „доктор по конституционно право“ в Института за държавата и правото при БАН.[7][8]

През 2023 г. с решения на Научно жури с председател професор, доктор на науките Георги Близнашки и на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет е избран за редовен Доцент по конституционно право в Югозападния университет "Неофит Рилски", където преподава Конституционно право, Сравнително конституционно право и История на държавата и правото [9] [10] [11]

Основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика от 2009 г.[12].

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на 2 монографии, 3 научни студии и редица научни статии в областта на конституционното право и политическите науки, както следва:

Монографии и научни студии в областта на конституционното право:

- "Държава и религия: конституционни модели" (2023) под научната редакция на професор, доктор на науките Георги Близнашки и с научни рецензенти: професор, доктор Габриела Белова и професор, доктор на науките Владимир Чуков; [13].

- "Конституционният институт на извънредното положение"; [14].

- „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, публикувана в сборника с правни изследвания „Антиеврейските ограничения в Европа и света“, издаден от Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Института за модерна политика; [15]

Монография в областта на политическите науки:

- "Доктрината "Тръмп" срещу неолибералния глобализъм", под научната редакция на професор, доктор Желка Генова [16]

В периода 1993–2024 г. Борислав Цеков е автор на повече от 500 аналитични статии и коментари в периодичния печат по законодателни и политически теми. Част от тях са издадени в сборник "50 крачки отвъд матрицата", под съставителството на социолога д-р Петко Петков. [17]

Има множество научни и научнопопулярни публикации в специализирани правни издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“.

Автор и съставител на изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“[18], 2014.

През февруари 2012 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“[19] – историко-политическо изследване на историята, лайфстайла и политиката на Ню Йорк. „Литературен вестник", бр. 11 от 2011 г., определя книгата като „най-изчерпателната история на Ню Йорк, достъпна на български език, и същевременно едно от най-дълбоко пропитите със страст към Града и Градското проучвания поне през последните 20 години... книга, каквато малцина съвременни български автори биха се осмелили и биха съумели да напишат: политическа без да е политиканска, историческа без да е носталгична, пътеписна без да е повърхностна, забавна без да е ограничена".[20]

През декември 2014 г. е публикуван Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“, в който Цеков е ръководител на авторския колектив[21].

Обществена и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ранни обществени прояви[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след промените Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация – една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996 – 97 г.

През 2000 г. в обширна статия във в. „168 часа“ (брой от 26 май – 1 юни 2000 г.) под заглавие „Да съсечем политическата система“[22], Цеков формулира своите идеи за „структурна реформа на политическата система, насочена към разширяване на гражданското участие и подобряване на взаимодействието между институциите“, за въвеждане на нова преференциална избирателна система, възможност за граждански непартийни листи, правила за прозрачност във финансирането на партиите и нов закон за референдумите. С тези идеи той участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г.[23][24]. По време на парламентарния си мандат осъществява активна законодателна дейност, базирана на тези идеи.

Народен представител в XXXIX народно събрание (2001-2005 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков е вносител на първия законопроект в XXXIX народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 – това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в „Държавен вестник" на 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992 – 2001 г. Вносител е и на действащите и до днес Закон за политическите партии, Закон за ордените и медалите, на промени в Закона за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Закона за местното самоуправление и местната администрация, в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в XXXIX НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог[25].

Обществено-политическа активност след 2005 г.[редактиране | редактиране на кода]

След фактическия разпад на либералните формации НДСВ и „Новото време“, от 2009 г. не е ангажиран партийно и продължава да отстоява тези свои идеи на гражданска основа. В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за „граждански и надпартиен кандидат за президент“[26] и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23 октомври 2011 г. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет[27] и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа[28] за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им.[29][30]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Академична информационна система на ЮЗУ
  2. ↑ Гиньо Ганев и Борислав Цеков гостуват в Дарик радио на 18 април 2008 г., сайт на Омбудсмана на Република България.
  3. ↑ www.ombudsman.bg
  4. ↑ Официален сайт на президента на Република България.
  5. ↑ Борислав Цеков напусна правния съвет при президента статия в Дарик нюз
  6. ↑ Румен Радев освободи Борислав Цеков статия в БГнес
  7. ↑ De facto legal – „Борислав Цеков стана доктор по конституционно право“
  8. ↑ Институт за държавата и правото при БАН – рецензии и становища по дисертационен труд на Борислав Цеков
  9. ↑ Информация в регистъра на академичните длъжности на НАЦИД
  10. ↑ Рецензии и становища на Научно жури
  11. ↑ Академична информационна система на ЮЗУ
  12. ↑ Управителен съвет на Института за модерна политика, сайт на ИМП.
  13. ↑ Държава и религия: конституционни модели сайт на УИ "Св. Климент Охридски"
  14. ↑ Конституционният институт на извънредното положение
  15. ↑ „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, Библиотека на Yad Vashem
  16. ↑ "Доктрината "Тръмп" срещу неолибералния глобализъм" сайт на книжарници "Хеликон"
  17. ↑ "50 крачки отвъд матрицата" сайт на БТА
  18. ↑ „Гражданско участие в Конституционното правосъдие“, сайт на Института за модерна политика, 30 май 2014 г.
  19. ↑ „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“, сайт на издателство „Сиела“.
  20. ↑ [1], архив на "Литературен вестник".
  21. ↑ Специален доклад на Института за модерна политика „TTIP – пътят към корпоративното робство“.
  22. ↑ Статията „Да съсечем политическата система“, публикувана във в. „168 часа“ на 26 май 2000 г.
  23. ↑ „Гласовете на прехода: Либералите“, съставители Мартин Иванов, Венелин Стойчев, Орлин Спасов, издателство „Изток-Запад“, 2011.
  24. ↑ "Книга събра либералите на прехода“ Архив на оригинала от 2011-04-27 в Wayback Machine., в. „Труд“, 15 април 2011 г.
  25. ↑ Парламентарни речи на Борислав Цеков в личния му блог Архив на оригинала от 2014-10-07 в Wayback Machine..
  26. ↑ „Не ни трябва президент талибан“, интервю на Лиляна Клисурова, в. „24 часа“, 9 май 2011 г.
  27. ↑ „Борислав Цеков: Няма юридически пречки пред кандидатурата на Кунева“, сайт на Меглена Кунева, 17 септември 2011 г.
  28. ↑ „Гражданската мрежа на ИМП подкрепи Меглена с повече от 3000 подписа“, Институт за модерна политика, 12 септември 2011 г.
  29. ↑ Цеков, Борислав. „Хелзинкски“ майкопродавци пак се гаврят с България // 13 март 2009. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 3 октомври 2014.
  30. ↑ Борислав Цеков: Църквата ще преживее и днешните си душмани // 26 април 2009. Посетен на 6 октомври 2014.[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борислав_Цеков&oldid=12259567“.