Джами махала (дем Сяр)
- Тази статия е за Сярското село. За Лъгадинското село със старо има Джами махала, вижте Полидендри (дем Лъгадина).
Джами махала Κουβούκλια | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Сяр |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 10 m |
Население | 445 души (2001) |
Джами махала (на гръцки: Κουβούκλια, Кувуклия или Κουβούκλιο, Кувуклио, катаревуса: Κουβούκλιον, Кувуклион, до 1927 Τζαμί Μαχαλέ, Дзами Махале[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 445 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Сярското поле, южно от град Сяр (Серес).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Джами махала е чисто българско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Джеми (Djémi) има 18 домакинства с 48 жители мюсюлмани.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
„ | Джами махала, на Ю от Кавакли до Струма, 3 часа до Сяр; във време на много вода плава като остров. Почвата е прекрасна, но често страда от наводнения. Пътят равен, но всякога тинест. 26 къщи, български.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 240 жители, всички българи-християни.[4]
В първото десетилетие на XX век населението на селото е в лоното на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Джумата-Махала (Djoumata-Mahala) се състои от 560 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1927 година името на селото е променено на Кувуклион.
В 1978 година е построена църквата „Свети Йоан Предтеча“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Τιμίου Προδρόμου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
|