Дилинджър е мъртъв

Дилинджър е мъртъв
	Дилинджър е мъртъв
Dillinger è morto
Режисьори	Марко Ферери
Продуценти	Евер Хагиаг; Алфред Леви;
Сценаристи	Марко Ферери; Серджо Бацини
В ролите	Мишел Пиколи; Анита Паленберг; Ани Жирардо
Музика	Тео Усуели
Оператор	Марио Вулпиани
Монтаж	Мирела Менчио
Филмово студио	Roissy Films
Жанр	драма
Премиера	23 януари 1969
Времетраене	95 минути
Страна	Италия
Език	италиански
Външни препратки
	IMDb Allmovie
	Дилинджър е мъртъв в Общомедия

„Дилинджър е мъртъв“ (на италиански: Dillinger è morto) е италианска драматичен филм от 1969 година на режисьора Марко Ферери по сценарий, написан от него в съавторство с Серджо Бацини. Главната роля се изпълнява от Мишел Пиколи.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Глауко е индустриален дизайнер на газови маски на средна възраст, който се уморява от работата си. След като обсъжда отчуждението с колега във фабриката, той се прибира у дома. Съпругата му е в леглото с главоболие, но му е оставила вечеря, която е студена. Той е недоволен от храната и започва да си приготвя гурме ястие. Докато събира продуктите, той открива стар револвер, обвит във вестник от 1934 г. със заглавие „Дилинджър е мъртъв“ и разказ за смъртта на известния американски гангстер. Глауко почиства и възстановява оръжието, докато продължава да готви вечерята си, след което го оцветява в червено с бели точки. Той яде храната си, гледа телевизия и гледа домашни филми, слуша музика и прелъстява прислужницата си. С пистолета той хипотетично се самоубива няколко пъти. На сутринта стреля три пъти в главата на жена си, докато тя спи. После отива на морския бряг, плува в морето и се качва на яхта, на която е починал готвачът. Той моли да работи като готвач на яхтата и впоследствие разбира, че тя ще пътува за Таити.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител	Роля
Мишел Пиколи	Глауко
Анита Паленберг	Анита, съпругата на Глауко
Ани Жирардо	Сабина, прислужницата
Джино Лаваджето	Колега на Глауко в фабриката
Карол Андре	Госпожицата на яхтата ^[1]