Димче Хаджикочов
| Димитър Хаджикочов | |
| български търговец | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 декември 1930 г.
|
Димитър (Димче) Хаджикочов е български възрожденски търговец и общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димче Хаджикочов е роден в 1850 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Взима активно участие в борбата за църковна независимост и в националноосвободително движение на българите по време на Възраждането в родния си град. Заради водената от него активност местните власти го принуждават да емигрира в България.[1] Преселва се в Свободна България в 1881 година.[2] В България взима участие в дейността на македоно-одринската емиграция. Делегат е на Шестия конгрес на Македонската организация.[3]
Умира в София на 12 декември 1930 година.[2][1]
Дарителство[редактиране | редактиране на кода]
Преди смъртта си, на 1 април 1930 година Хаджикочов прави завещание, в което иска учредяване на фонд при Прилепското братство на стойност 150 000 лева, който да носи неговото име и името на съпругата му София Хаджикочова. Целта на фонда е откупуването на едно от помещенията на Македонския културен дом, което да остане за ползване от Прилепското благотворително братство. Парите са внесени в Македонската народна банка като към 24 декември 1930 година те са 100 000, а към 1931 година - 50 000. Прилепското братство прехвърля фонда на Македонския научен институт за изграждането на Македонския културен дом.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Даме Христов Хаджикочов (1873 - след 1943)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 262.
- ↑ а б в Македонски народен неприкосновен капитал // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 5 февруари 2019.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 135.
