Драганашки манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драганашки манастир
Манастир Драганац
Карта Местоположение
Вид на храмаправославен манастир
Страна Сърбия
Населено мястоДраганац
РелигияСръбска православна църква
ЕпархияРашко-Призренска
Архиерейско наместничествоГнилянско
Изграждане1865 – 1869 г.
Статутдействащ храм
Драганашки манастир в Общомедия

Драганашкият манастир „Свети Архангел Гавриил“ (на сръбски: Манастир Драганац) е възрожденски православен манастир в Косово. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. Манастирът е обявен за паметник на културата в Сърбия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира на около 10 km от Гниляне, в Източно Косово.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Икона „Архангелски събор“ от манастира, дело на Константин Яковлев
Ктиторският надпис на манастир от 1868 г. с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски

Църквата за пръв път е издигната в XIV век – спомената е за пръв път от княз Лазар в грамота от 1381 година. Средновековната история на манастира е неизвестна.[2]

Между 1865 и 1869 година на мястото на старата църква е издигнат нов храм, посветен на Архангел Гавриил.[1] Строежът е подкрепен от сръбския княз Михаил Обренович, който дарява сто дуката.[2] Стенописите в църквата са дело на дебърския майстор Константин Яковлев от Галичник и помощника му Теофан Буджароски.[3] В манастира се отваря училище.[2]

След Втората световна война комунистическите власти в Югославия го превръщат в сиропиталище. Към края на XX век е запуснат. В 1997 година е възстановен и обновен. Манастирът не пострадва по време на Косовската война от 1998 – 1999 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Манастир Драганац // Споменици културе у Србији. Посетен на 1 септември 2019 г.
  2. а б в г Draganac Monastery // Serbian Orthdox Diocese of Raska and Prizren. Архивиран от оригинала на 2017-05-18. Посетен на 1 септември 2019 г.
  3. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.