Дуванлии

Дуванлии
Сградата на кметството
Сградата на кметството
България
42.3695° с. ш. 24.7235° и. д.
Дуванлии
Област Пловдив
42.3695° с. ш. 24.7235° и. д.
Дуванлии
Общи данни
Население565 души[1] (15 март 2024 г.)
43,2 души/km²
Землище13,104 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код4174
Тел. код03123
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ24000
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Калояново
Младен Кичев
(СДС; 2023)
Кметство
   кмет
Дуванлии
Стефан Петрушев
(СДС, ДСБ)
Дуванлии в Общомедия

Дуванлии (стар вариант на името Дуванджии) е село в Южна България, част от община Калояново в област Пловдив. Населението му е около 570 души (2022).

География[редактиране | редактиране на кода]

Дуванлии е разположено на 252 метра надморска височина[2] в Горнотракийската низина, на 1,5 километра северозападно от центъра на общинския център Калояново и на 24 километра северно от Пловдив.[3] През селото преминава река Тикла. Землището му има площ 13,104 квадратни километра и граничи със землищата на Житница на северозапад и запад, Калояново на юг, Черноземен на изток и Долна махала и Черничево на север.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е открит един от най-важните тракийски некрополи. Той се състои от над 50 могили, от V век пр. Хр. до Римската епоха. Изследван е през 1926 – 1929 година под ръководството на професор Богдан Филов.[5]

Селото води своето начало от 1688 г., когато тук се заселват павликяни, приели католицизма. Те идват от съседните села, както и от Северна България. Дори названието на селото – Дуванлий – произлиза от Дуванжъ (на турски означава богомолец).[6] През 1742 г. пловдивският епископ Никола Радовани в свой отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: Тръгнах за Дуванлии, четвърт час разстояние – покръстих деца 13, причестих 55. Намерих къщи 51, всичко 331 души.

Един от най-известните и най-образовани българи през XVIII век. – Павел Гайдаджийски, е свързан със селото. Той е известен с прякора Дуванлията. Със сигурност може да се твърди, че неговите родители са католици от селото. След завършване на образованието си в Рим, през 1757 г. той се завръща в България, където работи в католическите селища на Южна България. Обслужва Силджиково, Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и София. През 1773 г. е избран за Софийско-пловдивски епископ. Три години след това – за Никополски.

Поради близостта си с другите католически села, енорията няма собствен енорийски свещеник до 1 февруари 1848 г.[6]

Роденият в Дуванлии отец Фортунат Бакалски е последният редактор на вестник „Истина“ и последният директор на издателството „Добрият печат“ в София. През юли 1952 г. в селото са арестувани голяма група католици, обвинения са повдигнати срещу 40 души. Отец Фортунат също е арестуван и е откаран в Софийския затвор, където е подложен на мъчения. Умира по време на следствието. По същия процес отец Лино Драганов, също роден в енорията, получава присъда 14 години лишаване от свобода.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Дуванлии

По текущи данни на ГРАО населението на Дуванлии е 565 души[1] (15 март 2024). При преброяването през 2011 година са отчетени 548 жители,[8] като сред самоопределилите се по етническа принадлежност 89,6% са българи, 7,8% турци, а 2,4% роми.[9]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

През Дуванлии преминава Републикански път III-642, свързващ Калояново с Хисаря, а югозападно от селото – общински път от Калояново към Житница и Старо Железаре.[10]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 24 февруари се отбелязва кукеров ден – Заговезни.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дуванлии

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.grao.bg
  2. www.fallingrain.com
  3. wikimapia.org
  4. geonames.cadastre.bg
  5. Филов, Б., 1934. Надгробнитѣ могили при Дуванлий въ пловдивско. София: Държавна Печатница.
  6. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  7. ОГОЙСКИ, П. Записки по българските страдания 1944-1989 г.
  8. www.nsi.bg
  9. www.nsi.bg
  10. www.openstreetmap.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]