Дуванлии
| Дуванлии | |
 Сградата на кметството | |
  Дуванлии  Дуванлии | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 565 души[1] (15 март 2024 г.) 43,2 души/km² |
| Землище | 13,104 km² |
| Надм. височина | 233 m |
| Пощ. код | 4174 |
| Тел. код | 03123 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 24000 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Калояново Младен Кичев (СДС; 2023) |
| Кметство – кмет | Дуванлии Стефан Петрушев (СДС, ДСБ) |
| Дуванлии в Общомедия | |
Дуванлии (стар вариант на името Дуванджии) е село в Южна България, част от община Калояново в област Пловдив. Населението му е около 570 души (2022).
География[редактиране | редактиране на кода]
Дуванлии е разположено на 252 метра надморска височина[2] в Горнотракийската низина, на 1,5 километра северозападно от центъра на общинския център Калояново и на 24 километра северно от Пловдив.[3] През селото преминава река Тикла. Землището му има площ 13,104 квадратни километра и граничи със землищата на Житница на северозапад и запад, Калояново на юг, Черноземен на изток и Долна махала и Черничево на север.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Край селото е открит един от най-важните тракийски некрополи. Той се състои от над 50 могили, от V век пр. Хр. до Римската епоха. Изследван е през 1926 – 1929 година под ръководството на професор Богдан Филов.[5]
Селото води своето начало от 1688 г., когато тук се заселват павликяни, приели католицизма. Те идват от съседните села, както и от Северна България. Дори названието на селото – Дуванлий – произлиза от Дуванжъ (на турски означава богомолец).[6] През 1742 г. пловдивският епископ Никола Радовани в свой отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: Тръгнах за Дуванлии, четвърт час разстояние – покръстих деца 13, причестих 55. Намерих къщи 51, всичко 331 души.
Един от най-известните и най-образовани българи през XVIII век. – Павел Гайдаджийски, е свързан със селото. Той е известен с прякора Дуванлията. Със сигурност може да се твърди, че неговите родители са католици от селото. След завършване на образованието си в Рим, през 1757 г. той се завръща в България, където работи в католическите селища на Южна България. Обслужва Силджиково, Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и София. През 1773 г. е избран за Софийско-пловдивски епископ. Три години след това – за Никополски.
Поради близостта си с другите католически села, енорията няма собствен енорийски свещеник до 1 февруари 1848 г.[6]
Роденият в Дуванлии отец Фортунат Бакалски е последният редактор на вестник „Истина“ и последният директор на издателството „Добрият печат“ в София. През юли 1952 г. в селото са арестувани голяма група католици, обвинения са повдигнати срещу 40 души. Отец Фортунат също е арестуван и е откаран в Софийския затвор, където е подложен на мъчения. Умира по време на следствието. По същия процес отец Лино Драганов, също роден в енорията, получава присъда 14 години лишаване от свобода.[7]
Население[редактиране | редактиране на кода]
По текущи данни на ГРАО населението на Дуванлии е 565 души[1] (15 март 2024). При преброяването през 2011 година са отчетени 548 жители,[8] като сред самоопределилите се по етническа принадлежност 89,6% са българи, 7,8% турци, а 2,4% роми.[9]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
През Дуванлии преминава Републикански път III-642, свързващ Калояново с Хисаря, а югозападно от селото – общински път от Калояново към Житница и Старо Железаре.[10]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 24 февруари се отбелязва кукеров ден – Заговезни.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дуванлии
- отец Владимир Пенев – католически духовник, конвентуалец, иконописец-хералдик
- отец Фортунат Бакалски – редактор на вестник „Истина“ и директор на издателството „Добрият печат“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.grao.bg
- ↑ www.fallingrain.com
- ↑ wikimapia.org
- ↑ geonames.cadastre.bg
- ↑ Филов, Б., 1934. Надгробнитѣ могили при Дуванлий въ пловдивско. София: Държавна Печатница.
- ↑ а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ ОГОЙСКИ, П. Записки по българските страдания 1944-1989 г.
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ www.openstreetmap.org
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Историята на Дуванлии“, Петър Сарийски и Павел Гайдаджийски, Пловдив 1971 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||
