Едмънд Чишъл
| Едмънд Чишъл Edmund Chishull | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | англиканство |
Едмънд Чишъл (1671 – 1733) е английски духовник и антиквар.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Пол Чишъл и е роден в Ейуърт, Бедфордшир на 22 март 1670 или 1671 г. [1] Стипендиант на колежа Корпус Кристи, Оксфорд през 1687 г., където завършва бакалавърска степен през 1690 г., магистърска степен през 1693 г. и става сътрудник през 1696 г.[2]
Назначен е за свещеник във фабриката на Турската компания в Смирна. Отплавайки от Англия с фрегатата Нептун на 10 февруари 1698 г., той пристига в Османската империя на 12 ноември 1698 г. Докато пребивава там, той прави обиколка на Ефес, като тръгва на 21 април 1699 г. и се завръща на 3 май. През 1701 г. посещава Константинопол. Възобновява своето свещенослужение през следващата година и напуска Смирна на 10 февруари 1701 или 1702 г., предприемайки пътуването си до дома през Галиполи и Адрианопол, където се присъединява към лорд Пейджет, който се връща от посолство във Високата порта.[3]
Пътувайки като член на домакинството на посланика, Чишъл минава през българските земи, Влашко, Трансилвания, Унгария и Германия до Холандия. В Лайден той се сбогува с лорд Пейджет и се завръща сам в Англия.
Чишъл скоро след това става лектор на St. Olave Hart Street; жени се и напуска сътрудничеството си. След това се установява в Уолтъмстоу, Есекс. През 1711 г. е назначен за свещеник на кралицата. [1] На 1 септември 1708 г. му е осигурено препитание като викарий на Уолтъмстоу. Там се установява до края на живота си.[4][2]
Чишъл умира в Уолтъмстоу на 18 май 1733 г. [1]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
Чишъл води дневник, публикуван с помощта на Ричард Мийд.[5] Той публикува в изобилие като учен, особено латински стихове, нумизматични произведения, бележки от пътуванията си и неговите Antiquitates Asiaticae (1728) – съвместна работа с Уилям Шерард, Антонио Пиченини, Жозеф Питон дьо Турнфор и други.[5]
Като теолог Чишъл участва в дебата за безсмъртието на душата, атакувайки Хенри Додуел. Додуел отговаря на Чишъл и Самюъл Кларк в Expostulation, relating to the late insults of Mr Clark and Mr Chishull (1708).[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Hunt 1887.
- ↑ а б в Concise Dictionary of National Biography
- ↑ Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022
- ↑ Andrew Pyle (editor), Dictionary of Seventeenth Century British Philosophers (2000), article on Chishull, pp. 181-3.
- ↑ а б Joseph M. Levine, The Battle of the Books: History and Literature in the Augustan Age (1994), pp. 169-173.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hunt, William. Chishull, Edmund // Dictionary of National Biography, 1885-1900 10. London, Smith, Elder & Co., 1887.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edmund Chishull в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |