Елати (дем Сервия)
Лузяни Ελάτη | |
— село — | |
„Света Параскева“ | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Сервия |
Надм. височина | 620 m |
Население | 338 души (2021 г.) |
Пощенски код | 505 00 |
Телефонен код | 2464 |
Лузяни в Общомедия |
Елати, още Лужяни или Лузяни (на гръцки: Ελάτη, до 1928 година Λουζιανή, Лузяни[1]), е село в Гърция, в дем Сервия на област Западна Македония. През 2011 в Елати са регистрирани 415 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Елати е най-южното кожанско село, разположено на 53 километра южно от град Кожани и около 37 километра югозападно от град Сервия, от северната страна на планината Камбуница (Камвуния).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Лузяни се споменава за пръв път през 1532 година в документи на Завордския манастир. Най-старият храм „Света Параскева“ е от 1726 година.[2] Централната църква „Успение Богородично“ е издигната през 1870 година. В района на селището има още 6 храма - „Свети Николай“, „Свети Димитър“, „Свети Атанасий“, „Света Богородица“, „Свети Илия“ и „Свети Христофор“,[3] чийто ден 9 май е религиозен празник на селото. В селото има и фолклорен музей, помещаващ се в старото училище.[4]
В края на ХІХ век Лужяни е гръцко християнско село в Серфидженската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лозяни (Loziani) живеят 360 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лажани е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[6]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Лузяни (Λουζιανή) живеят 600 гърци християни.[7] Според гръцка атинска статистика от 1910 година в Лузяни също има 600 православни гърци.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лужяни остава в Гърция.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Като Вигла[9] | Κάτω Βίγλα | Мити | Μύτη[10] | възвишение на ССЗ от Елати (470 m)[9] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 641 жители[11]
- 1981 – 720 жители
- 1991 – 806 жители
- 2001 – 568 жители
- 2011 – 415 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Камбуница[неработеща препратка]
- ↑ Описание на Елати, архив на оригинала от 27 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141227152626/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=70&Itemid=131, посетен на 15 юли 2010
- ↑ Δυτική Μακεδονία // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 108.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
|