Илия Маказлиев
| Илия Маказлиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 февруари 1903 г.
|
Илия Маказлиев е български и революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в гевгелийското село Мачуково[1][2] или в Струмица. Учи в град Струмица,[3] след което завършва Скопското българско педагогическо училище,[1][3] където влиза във ВМОРО.[4] Работи като български учител в Струмица,[1] село Дабиля, Струмишко (1899), село Конче, Радовишко, село Русиново, Малешевско.[4] Семейната къща на Маказлиеви в Струмица е революционен център.[4] Помощник е на струмишкия ръководител на ВМОРО Стоян Георгиев.[4] След Солунската афера в 1901 година не позволява на четата на Петър Юруков и Михаил Герджиков да отвлече за откуп турски бей, за да не се предизвика нова афера в района.[5] По време на Новоселската афера в 1901 година по обвинение, че е член на революционния комитет и е събирал пари от населението за купуване на оръжие е затворен заедно със Стоян Георгиев, Андон Лазаров и свещениците Стойчо Димитров (1840 – 1926) и Иван Георгиев.[4]
В 1902 година е назначен от Гоце Делчев за струмишки войвода,[1] като първоначално в четата му влизат Евтим Костурлиев, Христо Димитров, Иван Месара и Банскалийчето.[6] Загива в сражение с турски войски в планината Асанлия над радовишкото село Смиланци през февруари 1903 година[1][2] или във втората половина на 1902 година.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 96.
- ↑ а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 270.
- ↑ а б в Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 231. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 232. (на македонска литературна норма)
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 73.
- ↑ Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали. София, Българска академия на науките, 1967. с. 334.
