Илия Манов
Илия Манов | |
български революционер | |
Роден |
1866 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Илия Тръндов Манов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Манов е роден в 1866 година[2] в костурското село Връбник, тогава в Османската империя, днес в Албания. В 1901 година влиза във ВМОРО и става четник на организацията.[1] На 28 март 1903 година в Смърдеш четите на Борис Сарафов и Иван Попов са обградени. На помощ им идват селските чети от Въмбел и от Връбник,[3] начело с Васил Делов, в която участва и Манов. След тежко сражение с много жертви, обсадата е разкъсана, но Смърдеш е опожарено. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, като взима участие в сражението при Билища. След това участва в охраната населението на изгореното Връбник и в сражението на Бигла. След разгрома на въстанието се прибира в опожарения Връбник.[1] Арестуван е и е бит жестоко.[4]
По-късно емигрира в Свободна България. На 13 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Неговото име носи улица в село Локорско, София.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 223.
- ↑ Към 13 март 1943 година е на 77 години.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 223.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 224.