Министър-председател на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Министър-председател на България е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България след 1878 г.
Съдържание |
[редактиране] Министър-председатели на Княжество България (1878-1908)
| № | Министър-председател | Портрет | Мандат | Партия | |
|---|---|---|---|---|---|
| Дати | Дни | ||||
| 1 | Тодор Стоянов Бурмов | 5 юли 1879 – 24 ноември 1879 | Консервативна партия | ||
| 2 | Митрополит Климент Търновски (1) | 24 ноември 1879 – 24 март 1880 | Консервативна партия | ||
| 3 | Драган Киряков Цанков (1) | 24 март 1880 – 28 ноември 1880 | Либерална партия | ||
| 4 | Петко Стойчев Каравелов (1) | 28 ноември 1880 – 27 април 1881 | Либерална партия | ||
| 5 | Йохан Казимир Густавович Ернрот | 27 април 1881 – 1 юли 1881 | безпартиен | ||
| Вакантен | 1 юли 1881 – 23 юни 1882 | ||||
| 6 | Леонид Николаевич Соболев | 23 юни 1882 – 7 септември 1883 | безпартиен | ||
| Драган Киряков Цанков (2) | 7 септември 1883 – 29 юни 1884 | Либерална партия | |||
| Петко Стойчев Каравелов (2) | 29 юни 1884 – 9 август 1886 | Либерална партия | |||
| Митрополит Климент Търновски (2) | 9 август 1886 – 12 август 1886 | Консервативна партия | |||
| Петко Стойчев Каравелов (3) | 12 август 1886 – 16 август 1886 | Либерална партия | |||
| 7 | Васил Христов Радославов (1) | 16 август 1886 – 28 юни 1887 | Либерална партия | ||
| 8 | Константин Стоилов Константинов (1) | 28 юни 1887 – 20 август 1887 | Консервативна партия | ||
| 9 | Стефан Николов Стамболов | 20 август 1887 – 19 май 1894 | Народнолиберална партия | ||
| Константин Стоилов Константинов (2) | 19 май 1894 – 9 декември 1894 | Народна партия | |||
| Константин Стоилов Константинов (3) | 9 декември 1894 – 18 януари 1899 | Народна партия | |||
| 10 | Димитър Панайотов Греков | 18 януари 1899 – 1 октомври 1899 | Народнолиберална партия | ||
| 11 | Тодор Иванчов (1) | 1 октомври 1899 – 27 ноември 1900 | Либерална партия | ||
| Тодор Иванчов (2) | 27 ноември 1900 – 12 януари 1901 | Либерална партия | |||
| 12 | Рачо Петров Стоянов (1) | 12 януари 1901 – 20 февруари 1901 | безпартиен | ||
| Петко Стойчев Каравелов (4) | 20 февруари 1901 – 22 декември 1901 | Демократическа партия | |||
| 13 | Стоян Петров Данев (1) | 22 декември 1901 – 6 май 1903 | Прогресивнолиберална партия | ||
| Рачо Петров Стоянов (2) | 6 май 1903 – 23 октомври 1906 | безпартиен | |||
| 14 | Димитър Николов Петков | 23 октомври 1906 – 26 февруари 1907 | Народнолиберална партия | ||
| 15 | Димитър Янев Станчов | 27 февруари 1907 – 3 март 1907 | безпартиен | ||
| 16 | Петър Тодоров Гудев | 3 март 1907 – 16 януари 1908 | Народнолиберална партия | ||
| 17 | Александър Павлов Малинов (1) | 16 януари 1908 – 5 септември 1910 | Демократическа партия | ||
[редактиране] Министър-председатели на Царство България (1908-1946)
| № | Министър-председател | Портрет | Мандат | Партия | |
|---|---|---|---|---|---|
| Дати | Дни | ||||
| Александър Павлов Малинов (2) | 5 септември 1910 – 16 март 1911 | Демократическа партия | |||
| 18 | Иван Евстратиев Гешов | 16 март 1911 – 1 юни 1913 | Народна партия | ||
| Стоян Петров Данев (2) | 1 юни 1913 – 4 юли 1913 | Прогресивнолиберална партия | |||
| Васил Христов Радославов (2) | 4 юли 1913 – 20 декември 1913 | Либерална партия | |||
| Васил Христов Радославов (3) | 23 декември 1913 – 21 юни 1918 | Либерална партия | |||
| Александър Павлов Малинов (3) | 21 юни 1918 – 17 октомври 1918 | Демократическа партия | |||
| Александър Павлов Малинов (4) | 17 октомври 1918 – 27 ноември 1918 | Демократическа партия | |||
| 19 | Теодор Иванов Теодоров (1) | 28 ноември 1918 – 7 май 1919 | Народна партия | ||
| Теодор Иванов Теодоров (2) | 8 май 1919 – 6 октомври 1919 | Народна партия | |||
| 20 | Александър Стоименов Стамболийски | 7 октомври 1919 – 9 юни 1923 | Български земеделски народен съюз | ||
| 21 | Александър Цолов Цанков (1) | 9 юни 1923 – 22 септември 1923 | Демократически сговор | ||
| Александър Цолов Цанков (2) | 22 септември 1923 – 4 януари 1926 | Демократически сговор | |||
| 22 | Андрей Тасев Ляпчев (1) | 4 януари 1926 – 12 септември 1928 | Демократически сговор | ||
| Андрей Тасев Ляпчев (2) | 12 септември 1928 – 15 май 1930 | Демократически сговор | |||
| Андрей Тасев Ляпчев (3) | 15 май 1930 – 29 юни 1931 | Демократически сговор | |||
| Александър Павлов Малинов (5) | 29 юни 1931 – 12 октомври 1931 | Демократическа партия | |||
| 23 | Никола Стойков Мушанов (1) | 12 октомври 1931 – 7 септември 1932 | Демократическа партия | ||
| Никола Стойков Мушанов (2) | 7 септември 1932 – 31 декември 1932 | Демократическа партия | |||
| Никола Стойков Мушанов (3) | 31 декември 1932 – 19 май 1934 | Демократическа партия | |||
| 24 | Кимон Георгиев Стоянов (1) | 19 май 1934 – 22 януари 1935 | Политически кръг "Звено" | ||
| 25 | Пенчо Иванов Златев | 22 януари 1935 – 21 април 1935 | безпартиен | ||
| 26 | Андрей Славов Тошев | 21 април 1935 – 23 ноември 1935 | безпартиен | ||
| 27 | Георги Иванов Кьосеиванов (1) | 23 ноември 1935 – 4 юли 1936 | безпартиен | ||
| Георги Иванов Кьосеиванов (2) | 4 юли 1936 – 14 ноември 1938 | безпартиен | |||
| Георги Иванов Кьосеиванов (3) | 14 ноември 1938 – 24 октомври 1939 | безпартиен | |||
| Георги Иванов Кьосеиванов (4) | 24 октомври 1939 – 16 февруари 1940 | безпартиен | |||
| 28 | Богдан Димитров Филов (1) | 16 февруари 1940 – 11 април 1942 | безпартиен | ||
| Богдан Димитров Филов (2) | 12 април 1942 – 14 септември 1943 | безпартиен | |||
| 29 | Добри Божилов Хаджиянакиев | 14 септември 1943 – 1 юни 1944 | безпартиен | ||
| 30 | Иван Иванов Багрянов | 1 юни 1944 – 2 септември 1944 | безпартиен | ||
| 31 | Константин Владов Муравиев | 2 септември 1944 – 9 септември 1944 | Български земеделски народен съюз | ||
| Кимон Георгиев Стоянов (2) | 9 септември 1944 – 31 май 1946 | Политически кръг "Звено" | |||
| Кимон Георгиев Стоянов (3) | 31 май 1946 – 23 ноември 1946 | Политически кръг "Звено" | |||
[редактиране] Министър-председатели на Народна република България (1946-1990)
[редактиране] Хронология
| № | Министър-председател | Портрет | Мандат | Партия | |
|---|---|---|---|---|---|
| Дати | Дни | ||||
| 32 | Георги Димитров Михайлов (1) | 23 ноември 1946 – 11 декември 1947 | Българска комунистическа партия | ||
| Георги Димитров Михайлов (2) | 11 декември 1947 – 2 юли 1949 | Българска комунистическа партия | |||
| 33 | Васил Петров Коларов (1) | 20 юли 1949 – 20 януари 1950 | Българска комунистическа партия | ||
| Васил Петров Коларов (2) | 20 януари 1950 – 23 януари 1950 | Българска комунистическа партия | |||
| 34 | Вълко Вельов Червенков (1) | 3 февруари 1950 – 16 януари 1954 | Българска комунистическа партия | ||
| Вълко Вельов Червенков (2) | 16 януари 1954 – 18 април 1956 | Българска комунистическа партия | |||
| 35 | Антон Танев Югов (1) | 18 април 1956 – 15 януари 1958 | Българска комунистическа партия | ||
| Антон Танев Югов (2) | 15 януари 1958 – 17 март 1962 | Българска комунистическа партия | |||
| Антон Танев Югов (3) | 17 март 1962 – 27 ноември 1962 | Българска комунистическа партия | |||
| 36 | Тодор Христов Живков (1) | 27 ноември 1962 – 12 март 1966 | Българска комунистическа партия | ||
| Тодор Христов Живков (2) | 12 март 1966 – 9 юли 1971 | Българска комунистическа партия | |||
| 37 | Станко Тодоров Георгиев (1) | 9 юли 1971 – 15 юни 1976 | Българска комунистическа партия | ||
| Станко Тодоров Георгиев (2) | 7 юли 1976 – 18 юни 1981 | Българска комунистическа партия | |||
| 38 | Георги (Гриша) Станчев Филипов | 18 юни 1981 – 24 март 1986 | Българска комунистическа партия | ||
| 39 | Георги Иванов Атанасов (1) | 24 март 1986 – 19 юни 1986 | Българска комунистическа партия | ||
| Георги Иванов Атанасов (2) | 19 юни 1986 – 3 февруари 1990 | Българска комунистическа партия | |||
| 40 | Андрей Карлов Луканов (1) | 8 февруари 1990 – 22 септември 1990 | Българска комунистическа партия | ||
[редактиране] Конституционна история
На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:
„За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27-ми октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.”
Същия ден Кимон Георгиев депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха” край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно членове 39 и 40 от Конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:
„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.”
На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Пет дни по-късно – на 23 януари 1950 г. – Коларов умира. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост”, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на Народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на Бюрото на Народното събрание) съобщава, че в Бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:
„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.”
Предложението на Бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и Постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:
„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание. Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление. Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на Партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на Партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее. Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по член 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание. По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.”
Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.
[редактиране] Министър-председатели на Република България (1990- )
| № | Министър-председател | Портрет | Мандат | Партия | |
|---|---|---|---|---|---|
| Дати | Дни | ||||
| Андрей Карлов Луканов (2) | 22 септември 1990 – 19 декември 1990 | Българска комунистическа партия | |||
| 41 | Димитър Илиев Попов | 20 декември 1990 – 7 ноември 1991 | безпартиен | ||
| 42 | Филип Димитров Димитров | 8 ноември 1991 – 29 декември 1992 | Съюз на демократичните сили | ||
| 43 | Любен Борисов Беров | 30 декември 1992 – 17 октомври 1994 | безпартиен | ||
| 44 | Ренета Иванова Инджова | 17 октомври 1994 – 24 януари 1995 | безпартийна | ||
| 45 | Жан Василев Виденов | 25 януари 1995 – 11 февруари 1997 | Българска социалистическа партия | ||
| 46 | Стефан Антонов Софиянски | 12 февруари 1997 – 20 май 1997 | Съюз на демократичните сили | ||
| 47 | Иван Йорданов Костов | 21 май 1997 – 24 юли 2001 | Съюз на демократичните сили | ||
| 48 | Симеон Борисов Сакскобургготски | 24 юли 2001 – 17 август 2005 | Национално движение Симеон Втори | ||
| 49 | Сергей Дмитриевич Станишев | 17 август 2005 – | Българска социалистическа партия | ||

