НАТО
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организацията на Северноатлантическия договор или съкратено НАТО (на френски: OTAN — Organisation du traité de l'Atlantique Nord) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Другото официално наименование на организацията, освен френското, е английският му еквивалент — North Atlantic Treaty Organisation (NATO). Седалището на организацията е Брюксел.
Основополагащ е член 5 от договора, който гласи:
Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.
Съдържание |
[редактиране] Страни-членки
Белгия (1949)
България (2004)
Германия (1955)
Гърция (1952)
Дания (1949)
Естония (2004)
Испания (1982)
Исландия (1949)
Италия (1949)
Канада (1949)
Латвия (2004)
Литва (2004)
Люксембург (1949)
Гърция и Турция се присъединяват към организацията през февруари 1952 г. Испания се присъединява на 30 май 1982 г., а бившите членки на Варшавския договор Полша, Чехия и Унгария се присъединяват на 12 март 1999. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения се присъединяват към пакта на 29 март 2004 г. Haй-новите страни членки на организацията от май 2008г. са Хъратско и Албания
Франция е страна-учредителка, но се отказва от пакта през 1966 г., а през 1992 г. се присъединява отново. Исландия е единственият член на НАТО, който няма своя собствена армия и тези функции са изпълнявани от постоянния американски контингент в страната. Исландия се присъединява към пакта с условието, че няма да се налага да основава своя армия. Прибалтийските републики (Литва, Латвия и Естония) нямат свои военно-въздушни сили. На ротационен принцип останалите страни членки охраняват въздушното пространство над тях.
[редактиране] Присъединяване на Германия
На 23 октомври 1954 в Париж се подписва комплекс документи, сред тях резолюция на страните-членки на НАТО за присъединяване на Федерална Република Германия към Северноатлантическия пакт. Подписаните в нарушение с Потсдамската конференция 1945, предвиждаща демилитаризация на следвоенна Германия, съглашения засилват международното напрежение и довеждат до отговор от страна на Световната Соцалистическа Система - създаването на Варшавския договор през пролетта на 1955 г.[1]
След обединението на Германия през 1990 г. членство получава и бившата Източна Германия, като достоен за отбелязване факт е, че до 31 август 1994 г. на тази територия (част от НАТО) се намират руски войски - нещо повече, изтеглянето им оттам е най-голямото преместване на военна сила в мирно време след Втората световна война. [2]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ БСЭ, третье издание, т. 17, стр. 209, "Парижские соглашения"
- ↑ Описание на изтегянето на ГСВГ/GSSD
[редактиране] Външни препратки

