Наиля Ахунова
Наиля Ахунова Наилә Ахунова | |
Наиля Ахунова през 2023 г. | |
Родена | Наиля Гарифзяновна Ахунова
|
---|---|
Националност | СССР Русия |
Учила в | Казански държавен институт по култура |
Литература | |
Период | от 1979 г. |
Жанрове | поезия, проза |
Семейство | |
Баща | Гариф Ахунов (1925 – 2000) |
Майка | Шайда Максудова (1926 – 2009) |
Наиля Ахунова в Общомедия |
Наиля Гарифзяновна Ахунова (на татарски: Наилә Гарифҗан кызы Ахунова, на руски: Наиля Гарифзяновна Ахунова) е съветска и руска поетеса, прозаик. През 2009 г. тя получава званието „Почетен деец на културата на Република Татарстан“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 12 юни 1959 г. в Алметевск, Алметевски район, Татарска АССР, Руска СФСР, СССР.[1] Родена е в семейството на писателите Шайда Максудова (1926 – 2009) и Гариф Ахунов (1925 – 2000).[2][3] Има брат на име Рашид (1953 – 2016).[4][5]
Израства в Алметевск, учи в средно училище № 5.[6] През 1968 г. заедно със семейството си се премества в град Казан, където през 1975 г. завършва средно училище № 126 и художествено училище № 4. Посещава литературното сдружение в музей „Максим Горки и Фьодор Шаляпин“ в Казан, завършва училището за млади журналисти към Казанския държавен университет „Владимир Ленин“ и учи в „Литературната работилница“ на Диас Валеев.[7][6] Тя започва да работи от ранна възраст, работила е на строителен обект, в болница и като оператор в поща. През 1978 – 1980 г. работи като графичен дизайнер в компресорен завод и публикува бележки в местния вестник „Работническа трибуна“.[6] През 1986 г. завършва с отличие библиотечния отдел на Казанския държавен университет по култура, получавайки специалността библиотекар-библиограф по художествена и художествена литература.[6]
След завършване на образованието си работи като библиотекар по стационарно обслужване и завеждащ библиотеката на Дома на културата на здравните работници (1986 – 1992), а след закриването му – като водещ библиотекар на библиотеката на училище № 42 (1992 – 1994).[6] От 1994 до 1997 г. е главен редактор на вестник „Казански медик“, а от 1993 до 2007 г. е заместник-редактор на републиканското списание за деца „Чадър“. От 2000 до 2002 г. тя е кореспондент на вестник „Татарски региони“ и списание „Казански афиш“.[1] Впоследствие работи като водещ специалист по възпитателна работа в Казанския държавен медицински университет и като служител в Музея на казанската медицина до пенсионирането си през 2014 г.[6]
Тя подкрепя амбициозни писатели в Казан, предоставя творческа помощ на писатели с увреждания и активно участва в организирането на литературни фестивали и конкурси. През 1997 г., с подкрепата на Казанския държавен медицински университет тя организира и оглавява литературното сдружение „Бяла врана“, което през 2017 г. се преименува на Гарифзян Ахунзянович Ахунов. Наиля Ахунова е основателка и организаторка на републиканския фестивал на поезията и художествените песни „Галактика на любовта“ свързани с поетесата Вероника Тушнова (от 1998 г.), открития градски конкурс на поети и изпълнители „Присмехулник“ (от 2000 г.), регионалния конкурс за творчество за хора с увреждания „В името на живота“ (от 2010 г.), междурегионален фестивал на поезията „Хайкумена на Волга“ (от 2012 г.), литературен и краеведски фестивал „Гарифзян Ахунов“ (от 2017 г.), международен конкурс за преводи на татарска поезия (от 2020 г.). Тя не забравя за връзката си с писателите в Алметевск, като през 2010 г. организира клон на литературното сдружение „Бяло перо“ в Алметевск, а през 2013 г. е автор на идеята за създаване на Музей на историята на литературното движение „Гарифзян Ахунов“ в Алметевск.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ахунова Наилә Гарифҗан кызы // tatarica.org. Посетен на 13 април 2024. (на татарски)
- ↑ Игелекле гомер // syuyumbike.ru, 9 ноември 2016. Посетен на 13 април 2024. (на татарски)
- ↑ Наилә Ахунованың иҗади кичәсе үтте // tatar-congress.org, 3 декември 2014. Посетен на 13 април 2024. (на татарски)
- ↑ Культура//«ПЕРЕДАЙТЕ ПРИВЕТ ГАРИФУ АХУНОВУ»//22 октября, №40 // tatar-inform.ru, 30 октомври 2005. Посетен на 13 април 2024. (на руски)
- ↑ Он любил жизнь… Памяти Рашита Ахунова // art16.ru, 18 януари 2017. Посетен на 13 април 2024. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж Ахунова Наиля // rus.sptatar.com. Посетен на 13 април 2024. (на руски)
- ↑ Неоконченный разговор с Учителем. Двадцать два года назад студенткой архитектурного факультета я впервые переступила порог «Литературной мастерской» при редакции газеты «Комсомолец Татарии». Руководил ею Диас Валеев. // rt-online.ru, 1 юли 2008. Посетен на 13 април 2024. (на руски)