Нестор Илиев
Нестор Илиев | |
български иконописец | |
Роден |
---|
Нестор Илиев е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско. По-малските му братя Велко Илиев и Мирон Илиев също са зографи.[1] Нестор работи като строител из Македония. През 1886 година пристига заедно с братята си в Княжество България и се заселва в Оряхово.[1][2] Негово дело са царските двери и страничните двери на иконостаса в църквата „Възнесение Господне“ в Баница.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Църквата „Свето Възнесение“ // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.