Омбудсман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

О̀мбудсманът (от шведски ombudsman) е длъжностно лице, на което са възложени функции да контролира спазването на законните права и интереси на гражданите от органите на изпълнителната власт и от длъжностните лица.

Съгласно българския Закон за омбудсмана той „... се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.” Омбудсманът изпълнява функциите си, като приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи на гражданите и прави проверки по тях.

В други страни съществуват различни практики. Омбудсманът може да е национален или общински служител, назначаван от правителството, парламента или общинския съвет, който е отговорен за представяне на интересите на обществото като проучва и се занимава с оплаквания на граждани. В някои юрисдикции омбудсманът е споменат, поне официално, като "парламентарен пълномощник".

Съществуват омбудсмани на корпорации, вестници, неправителствени организации. Този тип омбудсман очевидно не разполага с предоставени от държавата правомощия. Много частни компании, университети и агенции имат също така омбудсман, който защитава интересите на свързаните с тях лица . Омбудсманът и неговата администрация са структурирани, за да функционират независимо, като се отчитат само пред дирекцията. Омбудсманът в такива организации действа неформално (без никакво право за взимане на управленски решения).