Орлов дол
- Тази статия е за селото в община Тополовград. За метеорита вижте Орлов дол (метеорит).
Орлов дол | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 475 души[1] (15 март 2024 г.) 7,91 души/km² |
Землище | 60,1 km² |
Надм. височина | 213 m |
Пощ. код | 6545 |
Тел. код | 04733 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 53895 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
Орлов дол е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско въстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-„граматици“. През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през 1834 г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционна организация, от която 64 души са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски. Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на 20 век в центъра е построена читалищна сграда, с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения
Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като „Калето“ – римски граничен пункт (казарма).
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Люцкан Люцканов (р. 1939 п. 2018), български офицер, генерал-лейтенант
- Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Край селото има уранови залежи, чиято експлоатация е започнала през 1969[2]. Добивът е прекратен преди 1998 г.[3].
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Типични ястия са боб с ориз, зелник, гюзлеми, карталаци, качамак. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Страници от календара на българската геология, на PDF, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926221745/http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf, посетен на 26 септември 2007
- ↑ Постановление №74 от 27 март 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина[неработеща препратка]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|