Орляне
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орляне е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.
| Орляне | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 149 [1] |
| Надм. височина: | 392 m |
| Пощ. код: | 5577 |
| Тел. код: | 06938 |
| МПС код: | ОВ (Л) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Ловеч |
| Община: - кмет |
Угърчин Валентин Вълчев (независим) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Орлене е разположено в предбалкана на Средна Стара планина.Намира се на 19км западно от гр.Ловеч и на 12км североизточно от гр. Угърчин.В административно отношение спада към Угърчинската община на Ловешка област.Землището му граничи със селата Каленик,Радювене,Микре,Соколово и с гр.Угърчин. Територията на с. Орлене е прошарена от малки и по-големи блокове обработваема земя, естествени ливади и гори. Релефът е хълмист. Землището на селото е от алувиални и сиви горски почви, на отделни места могат да се открият пясъчно-глинести.
Орлене попада в умерено-континенталната климатична област. Обилни дъждове валят през месеците май-юни и октомври-ноември. Районът е беден на водни ресурси.Основни водоизточници тук са изворите от хълма Кюнка и местността Исака,местните чешми,кладенци и герани. През землището на Орлене протича река Елешница.Преди корекцията(1975 г.)реката е била изключително пълноводна,което обяснява и наличието на останки от воденици по старото ѝ и сегашното течение. Горската растителност тук е представена главно от дъб,ясен,цер и габър.
[редактиране] История
Името на селото орленчани свързват с местността Каракая(Черната скала),някога обитавана от много орли. Оскъдни са сведенията за миналото на землището на с.Орлене. Но някои останки-могили,градежи и други от тези времена около селото,както и известни аналогии на открития в съседни и близки селища подсказват за живот още през древността.Повечето от направените изводи се налагат въз основа на иманярски набези,извършени в землището на селото. Веществени доказателства за своето пребиваване в този край са оставили траките-в местността Дервен дял:керамика,бронзови апликации,бронзови монети. На много места из района на Орлене има следи от римското владичество-Могилата,Юрта и др.Намерени са значително количество сребърни монети,фибули,фолиси,керамика. От периода на Средновековието има малко сведения.От тогава датира изграждането на селище-крепост на хълма Калето.Открити са множество медни монети(коруби),желязна пика за бой,върхове,стрели,има и останки от градеж. По време на турското владичество землищата на днешното село Каленик и на с.Орлене са били включени в състава на турското село Каленик*(поради съвпадение на имената-Каленик*). За първи път името Каленик* се споменава в регистър на Никополския санджак от 1479 г.като част от зиамет със 168 християнски домакинства,2 вдовици,с общ приход 12,437 акчета-владение на Марко Мустафа бей.В състава на Каленик влизали 7 махали,отдалечени една от друга,поради особеностите на релефа:Курмазли,Аланлията,Угърчинската,Джам,Дикисан,Дурукли и Сунгурли.Център на Каленик* била Джам махала-най-голямата по площ,имало и джамия. През вековете на турското владичество християнското население от махалите постепенно е ислямизирано.Според турски документ от 60-те години на 19век махалите са изцяло мюсюлмански.Изключение прави Угърчинската махала. Турското присъствие в землището на Орлене е оставило трайни следи в имената на географските обекти,имена,които се употребяват и сега:Ибишовото,Аланлията,Исака,Гюлата,Османовото и др. По време на Руско-Турската освободителна война(1877-1878 г.) мюсюлманите напускат Каленик* заедно с отстъпващите турски войски.Техните местоживелища били подложени на разграбване и опожаряване. В опустялото село Каленик* през 1878 г. се заселват преселници от габровските и ловешките села,от Македония.След тях по-късно идват и заселници от Троянско.Заселени били Дикисан(днешното Орлене) и Курмазли(днешния Каленик). В периода 1879-1886 г. мюсюлманите се завръщат в Каленик* и разпродават имотите си на заселниците(според продавателните записи от този период). През периода 1878-1883 г.с.Каленик* e самостоятелна селска община в Дерманска околия,включваща заселените махали Дикисан и Курмазли. През периода 1883-1887 г.с.Каленик* е Каленишко общинско управление към Радювенска община,Ловешко окръжие,включващо махалите Дикисан и Курмазли. От 1887 до 1926 г. Каленик* е община в Ловчанска околия,Плевенски окръг,включващо махалите Дикисан и Курмазли. От 1926 г.махалата Курмазли се среща под името Каленик,а Каленик и Дикисан се водят съставни села,образуващи една административна община в Ловешка околия,като център на общината е Каленик.Каленик* вече не съществува. От тогава датират и популярните сред населението имена:Горен Каленик(Дикисан,Орлене) и Долен Каленик(Каленик) или просто Калениците. С МЗ 2820/14.08.1934 г. Дикисан е преименувано на Орлене. С указ 5/08.01.1963 г. Орлене е признато за отделно населено място и е извадено от състава на Каленик. Днешното село Орлене включва три махали: Габровска,Македонска и Трън-махала. Габровска махала е заселена на мястото на обезлюдената турска махала Дикисан.Първи се заселват преселници от Габровско,по-късно идват и такива от троянските села.Родове от Габровска махала са:Бекярци,Генчовци,Копринци,Калейци,Недялковци,Калеви,Гроздани,Богданци,Милчовци,Иванчовци,Терзиите. След габровци идват преселници от Македония.Те се заселват на мястото на обезлюдената турска махала Джам,откъдето-Македонска махала.Родове от тази махала са:Палашовци,Папровци,Гоцевци и Славевци. Трън-махала(заради мястото,което било обрасло с тръни и глог) е заселено с преселници от Троянско. Така трите махали постепенно формират едно ново село,заселено през периода 1878-1886 г.-село Орлене. Преселилите се габровци,троянци и македонци са били будни българи.През 1890 г. те полагат началото на учебното дело в новозаселеното селище-откриват училище в малка къща,измазана с глина.За пръв учител бил назначен Кальо Хр.Боров от гр.Ловеч.Поради увеличаване броя на учениците през 1898 г. започва строеж на нова училищна сграда,която е завършена през 1902 г.През 1927 г. се взема решение за строеж на ново училище,което да отговаря на тогавашните педагогически изисквания.Строежът започва едва през 1930 г. и завършва 1933 г.Открито е началното училище"Васил Левски" със слети паралелки.Първите му учители са били Васил Д.Иванов и Иван П.Христов. През 1926 г. в селото се учредява читалище"Изгрев".Основава се и читалищна библиотека с неголям брой книги. През 1948 г. населението на Орлене вероятно достига най-високата си точка-750 души.След това се наблюдава обратната тенденция.За периода 1965-1986 г. общо от селото са се изселили 348 души. Заселилите се габровци,троянци и македонци се включват постепенно в обществения и политическия живот на страната. През 1908 г. се образува група от привърженици на БЗНС,а през ноември 1931 г. -организация на РП. Орленчани вземат участие и в трите последователни войни:Балканска,Междусъюзническа и Първа световна война. На 08.09.1944 г. в селото е установена народно-демократичната власт.Сформиран е комитет на ОФ,който през следващите години започва да играе ръководна роля в селото. Земеделието и животновъдството в селото били еднакво развити.Първостепенен фактор тук е ролята на р.Елешница и местата около нея.До 1940г.обработката на земята е ставала с дървено рало или плуг.След това навлиза по-модерен стопански инвентар. За препитание населението упражнявало и някои занаяти:дюлгерство,коларство,кацарство и др. През август 1950г.се поставя началото на ТКЗС в Орлене,което през 1958 г. се включва в ОТКЗС"23 септември" в Катунец. Къщите в Орлене са на един или два етажа.Характерни са големите дворове,оградени с плет,а в по-ново време-и с дувари. Духовната култура на орленчани се характеризира с голямо разнообразие на обичаите,обредите,вярванията,пожеланията и др. След 1948 г. селото получава нов облик:асфалтиране на улиците,водоснабдяване,електрифициране.
Библиография:Петров,Н."Бележки за историята на с.Орлене,Ловешко"-местно изследване
Михайлова-Георгиева,С."Историко-етнографско и географско изследване на с.Орлене,обл.Ловешка"-местно изследване
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
През първата седмица от ноември е сборът на селото. Хората посещават родителите си на село, ядат и пият традиционни български напитки и ястия. Няма сергии и подобни забавления.
