Награди на филмовата академия на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Оскар)
Направо към: навигация, търсене
Силует на Наградата на Академията (Оскар)

Наградите на филмовата академия на САЩ, съкращавани като „Награди на Академията“ (Academy awards) и известни още като „Оскари“, са най-значимите филмови награди в САЩ. Те се раздават всяка година от Академията на филмовите изкуства и науки — професионална почетна организация, в която към 2003 г. има 5816 гласуващи лица. Актьорите-членове, които са общо 1311, имат най-голям дял в гласуването. Последните награди бяха 76-ти поредни.

Наградите са известни като „Оскари“ от името на наградната статуетка. Тя представлява фигура на изправен рицар, подпрян на меч. Не е съвсем ясно как наградата получава това име. Най-популярната история гласи, че библиотекарката на Академията Маргарет Херик, виждайки статуетката на една маса, възкликва: „Досущ прилича на моя чичо Оскар!“. За първи път това име се употребява от Уолт Дисни през 1934 г. в негова реч. Въпреки че в пресата това наименование набира популярност в края на 1930, Академията приема официално неговата употреба едва през 1939.

Съдържание

[редактиране] История

Първите награди са раздадени на банкет в Блосъм рум в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 18 февруари, 3 месеца по-рано. Първите наградени филми са заснети между 1 август 1927 г. и 31 юли 1928 г. Първоначално гласуват всичките членове на Академията, като номинират кандидатите във всички категории. След това пет комисии определят десетимата претенденти с най-много гласове за номинации в по три категории. Компетентно жури от петима членове отличава финалистите. От 23 март 2002-ра насам, церемонията по награждаването се състои в специално посветения на това "Дом на Оскарите" - кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.

[редактиране] Най-важното и интересното по десетилетия

На 24 февруари най-престижните филмови статуетки Оскар ще бъдат раздадени за 80-и път. Всяка година от 1929 насам церемонията по обявяването се помни не само със сълзи на радост, а и с гафове, кражби и недоразумения. Въпреки това традиционното шоу в Лос Анджелис с годините се превръща в най-очакваното събитие за хората на киното и неговите почитатели. И едва ли е само заради филмите и любимите лица от екрана – оказва се, че най-масовото изкуство е свързано колкото с емоциите и любопитството на зрителите, толкова и с политиката, обществените настроения, научните изобретения – с развитието на живота въобще.

1929 – 1938 Великата депресия, началото на Златната ера в Холивуд. Кинематографията се превръща в четвъртата по сила индустрия в Америка. Произвеждат се по 800 филма на година. Развива се цветното кино. Появява се първият вестник, посветен на седмото изкуство – The Hollywood Reporter (1930). Създава се Гилдията на режисьорите. Възниква и т. нар. Голяма петорка: 20th Century Fox, MGM, Paramount, Warner Bros, RKO Radio. Приема се Кодекс за филмовото производство (1930), който регламентира това, което може да се показва на екрана (например не се допуска престъпление по начин, който да помогне възпроизвеждането му в реалността!). Най-популярните жанрове по онова време са мюзикълът, уестърните и гангстерските филми.

Рози

  • През 1929 новосъздадената Академия за филмово изкуство с 230 членове учредява собствен приз за най-добрите филми през 1927-1928. Имената на наградените са обявени още в началото на годината, а през май се състои банкет с 270 гости. Билетите струват $5. На вечерята сервират филе от калкан, а цялата церемония по награждаването отнема 5 минути.
  • През 1933 сухият режим остава в миналото, а след церемонията за пръв път легално предлагат алкохол. Същата година, получавайки статуетката за филмчетата Трите прасенца, Уолт Дисни за пръв път произнася името на гологлавия златен мъж Оскар от сцената.
  • През 1935 с акцията по гласуването се заема Pricewaterhouse, която брои гласовете и до днес.

Бодли

  • През 1938 Академията отказва да номинира Снежанка и седемте джуджета на Дисни, спечелил космическите за онова време $8 млн., за да не създаде прецедент с награждаването на анимационен филм. Дисни получава специален приз – Оскар и 7 малки оскарчета.

1939 – 1948 Времето на Втората световна война и, съвсем логично, на най-ниските в историята на Холивуд приходи в кината. През 1939 официално е представена новата „машинка” – телевизорът. Ражда се жанрът „ноар”: на екран излиза Малтийският сокол на Джон Хюстън (1941). Мери Пикфорд, Чарли Чаплин, Уолт Дисни, Орсън Уелс, Самюъл Голдуин, Дейвид О. Селзник, Александър Корда и Уолтър Уонгър създават Общество на независимите кинопродуценти (1941). По време на войната Офисът за военна информация заявява, че преди да снима, всеки режисьор и продуцент трябва да си зададе въпроса: „Този филм ще помогне ли за победата?”

Рози

  • Имената на носителите на Оскар обикновено са известни предварително на академиците. След като списъкът с призьорите обаче е публикуван преди церемонията във вечерното издание на L. A. Times, убивайки цялата интрига, през 1940 са въведени нови правила – победителите стават известни едва на сцената.
  • Заради военновременни икономии от 1943 до 1945 статуетките се правят от гипс. По-късно лауреатите от 1943-1945 получават стандартните позлатени бронзови награди.

Бодли

  • Най-добрият филм на 1941 и безусловно един от най-добрите в историята на киното – Гражданинът Кейн на Орсън Уелс, получава само статуетка за сценарий. Твърди се, че академиците били обидени от това, че Уелс ги нарекъл „сбирщина от чиновници, на които плащат прекалено много”.

1949 – 1958 Следвоенна атмосфера, времето на маккартизма (антикомунистически настроения, „черни списъци”, включително и на звезди, които от политически съображения не бива да се номинират за Оскар). През това десетилетие се появяват кредитните карти, абстрактното изкуство, рокенролът, автокината и бързите закуски. Тогава е и т. нар. бейби бум. Телевизията става все по-популярна, приходите в кината намаляват. Актьорът Джеймс Стюарт пръв в историята се отказва от хонорар, сключвайки вместо него договор за процент от печалбата (1950). Продадени са първите видеомагнетофони (1956). В киното се появяват младите герои бунтари (Джеймс Дийн, Пол Нюман, Марлон Брандо) и секси героини (Мерилин Монро, Ава Гарднър, Ким Новак). На мода са нискобюджетният хорър и научната фантастика.

Рози

  • През 1949 британски филм получава за пръв път Оскар – Хамлет с Лоурънс Оливие.
  • През 1952 Трамвай Желание на Елиа Казан е първият филм, получил едновременно 3 награди за актьорска игра: Вивиан Ли, Карл Малдън и Ким Хънтър. Изпълнителят на главната роля обаче – Марлон Брандо, остава без приз.
  • През 1953 NBC купува правата за излъчване на церемонията по телевизията за $100000. Дотогава тя се предава по радиото. Първото пряко телевизионно излъчване е през 1958.
  • През 1957 се появяват номинациите за най-добър неанглоезичен филм. Първият Оскар в тази категория е за Пътят на Федерико Фелини.

Бодли

  • През 1953 Аз пея под дъжда – най-великият мюзикъл на всички времена и народи, получава само 2 номинации за Оскар и нито една статуетка.

1959 – 1968 В Европа започва т. нар. Нова вълна, а в САЩ се появяват „независимите”. Ото Премингер е първият режисьор, дал легална работа на сценаристи от черните списъци (1959). Правят се опити киното да се доближи до реалността с помощта на различни средства – някои развиват cinema verite, други използват новите технологии Aroma-Rama и Smell-O-Vision, които прибавят аромати към филмите (за щастие миризливото развлечение не просъществува дълго). В англоезичното кино за пръв път звучи думата „хомосексуален” (1961). През 1963 е изграден първият мултиплекс. В Кодекса за филмовото производство са внесени поправки, например: на екрана може „да се целуват страстно” (1966). През 1968 е въведена нова система за категоризиране, която съществува до ден днешен с леки изменения: от G – за всички възрасти, до X – забранено за деца до 16 години. Случват се и „по-дребни” неща: първият филм за Джеймс Бонд, танцът туист, цветната телевизия, минижупът, кубинската криза, бийтълманията, сексуалната революция, движението срещу войната във Виетнам, Студената война, смъртта на Мерилин Монро, убийството на Джон Кенеди….

Рози

  • Сутринта след победата на филма Джиджи на Винсънт Минели (на компанията MGM, 1959) секретарките на студията временно са задължени да поздравяват всички, които се обаждат по телефона, не с обичайното: „Ем-Джи-Ем, добър ден!”, а с „Ем-Джиджи-Ем, добър ден!”.
  • На собствениците на кина се забранява да продават храна преди прожекциите на Бен Хур (11 награди Оскар, 1960) – продуцентите смятат, че появата на филма е културно събитие и не бива да се опошлява с пуканки.
  • През 1964 за пръв път се присъжда Оскар на тъмнокож актьор – Сидни Поатие (Поляната с лилиите). „Никога няма да преживея подобно нещо! Никога, при никакви обстоятелства!”, казва той пред журналисти малко преди церемонията. През 2002 отново взе Оскар – този път почетен.
  • През 1966 Мери Попинс и Кой се страхува от Вирджиния Улф получават по 13 номинации. Церемонията за пръв път се излъчва цветно. Водещият Боб Хоуп обявява: „За пръв път можете да видите как загубилите наистина позеленяват.”
  • Роналд Рейгън за пръв път се появява на церемонията като губернатор на Калифорния, а не като актьор (1967).

Бодли

  • Най-скъпият филм в историята на киното дотогава – Клеопатра на Манкевич ($44 милиона, без да се отчита инфлацията), се превръща и в един от най-големите провали. Вярно, получава 4 статуетки Оскар, но второстепенни.

1969 – 1978 Холивудската нова вълна – старците умират, приижда младежта. Секс, наркотици и рокенрол. В музиката – пънк и зараждане на диското, в киното – мода на насилието, хоръра и катастрофичните ленти. Премиера на IMAX в Япония (1970). Порното Дълбокото гърло събира над милион долара (1972). За да печелят повече пари, студиите решават да пускат премиерно филмите не в средата на седмицата, а в петък, преди почивните дни (1973). През 1976 се появява Dolby Stereo. Година по-късно Челюсти на Спилбърг и Междузвездни войни на Джордж Лукас раждат понятието „блокбастър”. Появява се първият „лазерен видеодиск” (1978). И още – нефтени кризи, интерес към екологията, феминизъм, теорията за черните дупки, микропроцесорът, примитивните персонални компютри, микровълновите фурни, оттеглянето на войските от Виетнам, аферата „Уотъргейт”.

Рози

  • През 1969 Война и мир на Бондарчук получава Оскар за най-добър неанглоезичен филм.
  • Най-неочакваното събитие на десетилетието е Оскарът за Роки на Силвестър Сталоун (1976): сценарият е написан за 4 дни, филмът струва $960 000, но побеждава Шофьор на такси на Скорсезе, Телевизионна мрежа на Лъмет и Цялото президентско воинство на Алън Пакула.

Бодли

  • Актьорът Джордж С. Скот се отказва от статуетката си за ролята в Патън на Франклин Шафнер (1971), заявявайки, че в актьорството не може да има съперничество. В свое интервю той споделя, че „генерал Патън не е бил разбран нито преди, нито сега, затова ме е срам да участвам в това”. Когато след 11 години актьорът все пак решава да погледа Оскаровата церемония, предлагат му билети на последните редове.
  • Когато на церемонията през 1973 обявяват, че призът за най-добра мъжка роля получава Марлон Брандо за Кръстникът, на сцената се появява момиче в традиционни индиански дрехи и съобщава, че Брандо се отказва от наградата, защото киноиндустрията представя американските индианци в лоша светлина. Момичето се оказва преоблечена актриса, която няколко години преди това печели конкурса „Мис американски вампир”.

1979 – 1988 Ерата на бунтарите е отминала, започва ерата на юпитата, а в киното – на блокбастърите и филмите с продължения. Появява се институтът „Сънданс” (1980) с идеята да развива независимото кино. През 1985 неговият основател Робърт Редфорд започва да се занимава с Американския кинофестивал, преименуван по-късно на „Сънданс” – най-престижния независим фестивал в света. Развиват се спецефектите, в резултат на което филмопроизводството поскъпва и студиите задълбават най-вече в ленти, които могат да гарантират печалба, а това означава, че в тях задължително трябва да играят звезди. Актьорите пък започват да настояват за по-високи хонорари и процент от приходите. Случват се крупни сделки – Columbia Pictures е купена от „Кока кола” (1982), сливат се United Artists и MGM (1981). Роналд Рейгън, бившият президент на актьорската гилдия, става президент на САЩ (1981). 20th Century Fox първа сключва сделка с фирми, продавайки им възможност да рекламират продукцията си в нейните филми (1983). Въвежда се категорията PG-13 – ленти, на които деца се допускат само с родител. Какво друго? СПИН, Опра Уинфри, аеробиката на Джейн Фонда, списание Premiere, крек, убийството на Джон Ленън, Майкъл Джексън, MTV, хеви метъл, поп музика, Нова вълна, видеоигри, подплънки, глемрок, Мадона.

Рози

  • През 1984 г. Фани и Александър на Бергман получава рекордните за неанглоезичен филм 4 статуетки.
  • Пол Нюман най-сетне се сдобива с Оскар за мъжка роля в Цветът на парите (1987), но не идва на церемонията, обяснявайки, че е суеверен и всеки път, когато се появява, не печели. Нюман и Джоан Удуърд са втората след Вивиан Ли и Лоурънс Оливие семейна двойка, в която и двамата съпрузи имат Оскар.
  • 1987 носи девет статуетки от девет номинации за Последният император на Бернардо Бертолучи.

Бодли

  • Получавайки Оскар за най-добра мъжка роля в Рейнман през 1988, Дъстин Хофман забравя да благодари на своя екранен партньор Том Круз.

1989 – 1998 Ерата на големите пари, големите спецефекти и екшън жанра. Мултиплексите настъпват, появяват се мегазвезди – не според таланта, а по размер на хонорари и капризи. Начало на цифровата революция: излизат първите DVD плейъри (1997). Най-впечатляващата драма, използвала голямо количество специални ефекти, е Форест Гъмп (1994), където героят е „вкаран” в архивна снимка. Disney е първата студия, натрупала милиард долара от разпространение (1994), а датчанинът Ларс фон Триер и компания измислят собствени правила за правене на кино: възниква Догма 95, използваща цифрова видеокамера. Иначе: глобализация, компютри, интернет, падане на Берлинската стена, смъртта на Фреди Меркюри, овцата Доли, Microsoft, мобилни телефони, DVD, пиърсинги, хип-хоп, екстремни спортове, гръндж, смъртта на Кърт Кобейн, О Джей Симпсън, Семейство Симпсън, Туийн Пийкс, компютърни игри, Моника Люински, смъртта на Тупак Шакур, риалити тв.

Рози

  • 5 основни Оскара получава през 1992 трилърът Мълчанието на агнетата на Джонатан Деми. Били Кристъл, водещият на церемонията, не излиза на сцената – изнасят го като героя от филма Ханибал Лектър, в същата отвратителна маска.
  • Оскарът на Вивиан Лий (Отнесени от вихъра) е продаден на търг за $500 000 през 1994.
  • През 1997 драмата Английският пациент на Антъни Мингела получава 9 награди Оскар.

Бодли

  • 1993 – дамският Оскар е за Мариса Томей (Братовчед ми Вини), победила Ванеса Редгрейв. До ден днешен се носят слухове, че връчващият стауетката неправилно е прочел името на победителката и грешката му е трябвало да се замаже.

1999 – 2007 Ерата на новите суперкомпютърни технологии, на римейки на хорър филми, на внушителни фентъзи и комиксови екранизации. Студията Pixar се превръща в анимационен законодател – дори Disney се отказва от класическата двуизмерна анимация. В борбата между DVD и видеото побеждава DVD. Основното събитие на десетилетието, ако не и на века обаче е атентатът от 11 септември 2001. Стачката на Гилдията на сценаристите, започнала през 2007, застрашава церемонията за Оскар 2008. И още: глобалното затопляне, цифрови фото- и видеокамери, Страстите Христови с печалбата от $370 милиона, заплахата от тероризма, Хари Потър, Ирак, GPS, изследванията на Марс, братя Уашовски, Сексът и градът, компютърната игра по Кръстникът, Майкъл Мур, Буш младши, блоговете, youtube, смъртта на Бергман и Антониони.

Рози

  • Оскар обиква азиатското кино. През 2001 Тигър и Дракон на Анг Ли е номиниран едновременно за филм на годината и за най-добра неанглоезична лента. Има общо 10 номинации и 4 статуетки.
  • Роберто Бенини получава два Оскара – за най-добър неанглоезичен филм и за главна мъжка роля (Животът е прекрасен, 1999). Излизайки на сцената втория път, той крещи: „Това е някаква чудовищна грешка! Вече използвах целия си запас от английски!”
  • През март 2002, след 11 септември, организаторите искат да отложат церемонията, но президентът на Академията – Франк Пиърсън, заявява: „Ако се поддадем на страха, ако не успеем да се занимаваме с всекидневните си неща, значи терористите са ни победили.” Церемонията се провежда, макар и не толкова пищно.
  • „Черен” Оскар 2002: призът за най-добра мъжка роля получава Дензъл Уошингтън (Тренировъчен ден), за женска – Холи Бери (Балът на чудовищата), а една от почетните награди – Сидни Поатие.
  • „Розовият” Оскар 2006: в конкурса участват Планината Броукбек, Капоти и Трансамерика, които по различен начин третират хомо- и транссексуалната тема.

Бодли

  • 55 статуетки са откраднати преди церемонията през 2000. После са намерени, но не всичките.
  • Miramax е обвинена, че е купила номинация за Шоколад на Ласе Халстрьом (2001).
  • 75-та церемония съвпада с навлизането на американските войски в Ирак през 2003, което предизвиква победителя в категорията за най-добър документален филм Майкъл Мур да каже всичко, което си мисли за президента Буш.
  • Саша Барън Коен трябва да връчи един от Оскарите през 2007. Когато разбира, че не му разрешават да се появи като своя герой Борат Сагдиев, той отказва да участва в церемонията.


Изцепки

  • Оскар и аз имаме много общи неща. Той дойде в Холивуд през 1928. Аз също. Освен това и двамата сме малко очукани, но все още сме тук и скоро нямаме намерение да си ходим. (Джон Уейн при връчването на статуетката за най-добър филм на Крамър срещу Крамър, 1979)
  • Внезапно идеята да отида на работа утре започна да ми се струва не много добра. (Стивън Содърбърг, най-добър режисьор за Трафик, 2001)
  • Предполагам това доказва, че в Академията има толкова откачалки, колкото навсякъде другаде. (Джак Никълсън, най-добър актьор за Полет над кукувиче гнездо, 1976)
  • Тази нощ искам да пуша и да се напия! (Грейс Кели, най-добра актриса за Провинциално момиче, 1955)
  • Цяла вечер се опитвах да се държа нормално, но не спирах да си мисля: „Моля ви, изберете мен!” (Упи Голдбърг, най-добра поддържаща актриса за Призрак, 1991)
  • Искам преди всичко да благодаря на баща ми. Когато му казах, че искам да стана актьор, той отговори: „Чудесно. Но си избери и някаква допълнителна професия. Например заварчик.(Робин Уилямс, най-добър поддържащ актьор за Добрият Уил Хънтинг, 1998)
  • Може да няма гениталии, но държи меч! (Дъстин Хофман, най-добър актьор за Крамър срещу Крамър, 1979)
  • Името ми е Конъри. Шон Конъри (Шон Конъри, най-добър поддържащ актьор за Недосегаемите, 1988)
  • Престани да плачеш, Джулиета! (Федерико Фелини към съпругата си Джулиета Мазина при получаването на почетния Оскар през 1993)
  • Не знам защо го дават на мен. Не съм виновна. (Жюлиет Бинош, най-добра поддържаща актриса за Английският пациент, 1997)
  • Отсега нататък ще бъда Джордж Клуни – носителят на Оскар. „Най-сексапилният мъж” и „Батман” току-що загинаха при странни обстоятелства. (Джордж Клуни, най-добър поддържащ актьор за Сириана, 2006)

Наградите – от A до Z

Чуждестранните ни колеги от интернет портала msn.com, отговарящи за раздел „Кино”, си направиха труда да подредят по азбучен ред най-важните моменти и факти от историята на Оскарите. Браво на тях! Свършили са толкова добра работа, че не се сдържахме да обърнем написаното от тях на кирилица.

A – Academy Awards (Наградите на Академията) Връчването на Оскарите е най-важното събитие в света на киното. От 1969 церемонията се излъчва в над 100 страни по света и се радва на огромен интерес.

B – (Бен Хур) През 1960 филмът печели 11 статуетки. През 1998 рекордът му е повторен от Титаник, а през 2004 – и от Властелинът на пръстените: Завръщането на краля.

C – (Кабаре) През 1973 филмът печели 8 статуетки, сред които за най-добра актриса – Лайза Минели, и за актьор в поддържаща роля – Джоел Грей. Оскарът за най-добър филм обаче отива при Кръстникът.

D – Don Vito Corleone (Дон Вито Корлеоне) Той е единственият филмов герой, донесъл Оскар на двама актьори, превъплътили се в него. Това са Марлон Брандо през 1973 за Кръстникът и Робърт де Ниро през 1975 за Кръстникът 2.

E – Envelopes (Пликовете) Преди отварянето на пликовете в деня на церемонията само двама души знаят резултата от гласуването на членовете на Академията. Имената на спечелилите са една от най-добре пазените тайни във филмовата индустрия.

F – (Франсис Форд Копола) Той печели Оскар за режисурата на Кръстникът 2 през 1975, а баща му Кармин грабва статуетката за оригинална музика за същия филм. През 2004 дъщерята на Франсис – София Копола, пък е удостоена с Оскар за най-добър сценарий за Изгубени в превода.

G – Greer Garson (Гриър Гарсън) Речта на британската актриса, която печели статуетка през 1943 за филма Госпожа Минивър, е записана като най-дългата в историята на Оскарите – цели 7 минути!

H – (Холи Бери) Тя е първата тъмнокожа актриса, която печели Оскар за главна женска роля. Годината е 2002, а филмът – Балът на чудовищата. При мъжете това прави Сидни Поатие през 1964 за Поляната с лилиите. В категориите за поддържаща мъжка и женска роля първите тъмнокожи актьори, спечелили Оскар, са Хети Макданиел през 1940 за Отнесени от вихъра и Луис Госет през 1983 за Офицер и джентълмен.

I – It Happened One Night (Случи се една нощ) През 1935 романтичната комедия става първата лента, спечелила 5-те топнагради – за филм, режисьор, сценарий, актьор и актриса. До момента само още два филма са повторили този успех – Полет над кукувиче гнездо през 1976 и Мълчанието на агнетата през 1992.

J – John Singleton (Джон Сингълтън) Той е най-младият режисьор в историята, номиниран за Оскар. Случва му се през 1991 за филма Момчета в гората. Тогава е само на 24 години.

K – (Крамър срещу Крамър) През 1979 8-годишният Джъстин Хенри, който играе ролята на Били Крамър във филма, е номиниран за Оскар за поддържаща роля. Рекордът за най-млад актьор, получил номинация, все още се държи от него.

  • – (Властелинът на пръстените: Завръщането на краля) Филмът постига 100% успех, като на церемонията през 2004 печели във всичките 11 категории, в които е номиниран.

M – (Мерил Стрийп) Тя държи рекорда за най-номинирана актриса в историята на Оскарите. Номинациите са 14, а спечелените статуетки – 2.

N – Nominations (Номинациите) Най-номинираните филми са Всичко за Ева и Титаник. И двата се състезават в 14 категории, но първият през 1951, а вторият – през 1998.

O – Oscar (Оскарът) Прочутата статуетка представлява рицар с меч, който стои върху филмова ролка. Дизайнът е дело на артистичния директор на компанията „Метро Голдуин Майер” Седрик Жибон. Името Оскар е измислено от Маргарет Херик – библиотекарка на Академията. Когато вижда за пръв път статуетката, тя възкликва: „Изглежда досущ като чичо ми Оскар!”

P – (Пол Нюман) Той има 10 номинации и една спечелена статуетка – за най-добър актьор през 1987 за ролята си в Цветът на парите. Година по-рано Академията му връчва почетната статуетка за цялостен принос.

Q – Queen Katherine (Кралица Катрин) Катрин Хепбърн има 4 статуетки и е най-награждаваната актриса в историята на Оскарите.

R – Refusal (Откази) Двама са актьорите, отказали да приемат спечелените статуетки. Първият е Джордж Скот през 1971, а вторият – Марлон Брандо през 1973.

S – (Стивън Спилбърг) Спилбърг има два Оскара за режисура – за Списъкът на Шиндлер през 1994 и за Спасяването на редник Райън през 1999. Но преди това той дълго време е пренебрегван от членовете на Академията въпреки огромния успех на филмите си Челюсти (1975), Близки срещи от третия вид (1977) и Извънземното (1982).

T – (Том Ханкс) Той има две статуетки за най-добър актьор в две последователни години. Първата печели през 1994 за Филаделфия, а втората – през 1995 за Форест Гъмп.

U – Upset (Неочакван триумф) През 2003 в категорията за най-добър актьор никой не очаква Ейдриън Броуди (Пианистът) да пребори титани като Даниъл Дей-Луис (Бандите на Ню Йорк), Джак Никълсън (Относно Шмит), Никълъс Кейдж (Адаптация) и Майкъл Кейн (Тихият американец). И когато това се случва, самият Броуди е шокиран и в радостта си дарява със страстна целувка Холи Бери, която му връчва наградата.

V – Vanishing Act (Сривовете) Не всички актьори успяват да се задържат на върха след спечелен Оскар. Сред щастливците са Том Ханкс, Дензъл Уошингтън и Джулия Робъртс. Но кариерата на много техни колеги като Холи Бери, Хилари Суонк и Никол Кидман тръгва надолу след получаването на статуетката. (Повече за тях и несгодите им в карето „Проклятието на статуетката”.)

W – Walt Disney (Уолт Дисни) Никой не може да настигне Уолт Дисни! Неговите филми до момента са спечелили 64 номинации и 32 статуетки.

X – X-Rated (за лица над 18 години) Среднощен каубой (1969) с участието на Джон Войт и Дъстин Хофман е единствената лента, разрешена за гледане само на лица над 18 години, печелила Оскар за най-добър филм.

Y – Youngest (Най-младите) Татум О’Нийл е най-младата актриса, печелила Оскар. Когато взима статуетката за поддържаща роля през 1974, тя е само на 10 години. Веднага след нея се нарежда Тимъти Хътън, който на 19 получава Оскар за поддържащ актьор.

Z – Zero (Нула) Най-големият губещ в историята на Оскарите е филмът Пурпурен цвят на Стивън Спилбърг. През 1986 той е номиниран в 11 категории, но не печели нито една статуетка.

[редактиране] Категории

Наградите се раздават в следните категории:

  • най-добър филм - от 1928
  • най-добър актьор (главна мъжка роля) - от 1928
  • най-добра актриса (главна женска роля) - от 1928
  • най-добра режисура - от 1928
  • най-добри технически ефекти - от 1928
  • най-добър втростепенна мъжка роля - от 1936
  • най-добра втростепенна женска роля - от 1936
  • най-добър чуждестранен филм - от 1947
  • най-добър грим - от 1981
  • най-добър пълнометражен анимационен филм - от 2001
  • за най-добри декори - от 1928
  • за най-добър асистент режисьор - от 1933
  • за най-добра кинематография - от 1928
  • за най-добър режисьор на комедиен филм само през 1928
  • за дизайн на костюмите - от 1948
  • за най-добра хореография - от 1935 до 1937
  • за най добър пълнометражен документален филм
  • за най добър късометражен документален филм
  • за най-сполучлива филмова редакция
  • за най-добра оригинална музикална партитура
  • за-най добра песен
  • за най-добър пълнометражен анимационен филм - от 1931
  • за кратък документален репортаж
  • за най-добър цветен късометражен филм - 1936 и през 1937
  • за средно метражен документален репортаж (две стандартни ролки) - от 1936 до 1956
  • за късометражен новаторски филм - от 1932 до 1935
  • за най-добър звук
  • за монтаж на звуковите ефекти - от 1963
  • за най-добър сценарий 1928 - до 1956
  • за най-добро заглавие на филм - само през 1928
  • за уникална артистична продукция - само през 1928
  • за специални визуални ефекти - от 1939
  • за сценарий адаптация - от 1928
  • за най-добър оригинален сценарий - от 1940
  • Научно-техническа награда, присъждана на три различни нива - от 1931

[редактиране] Наградите през годините

(Бележка: Съгласно общоприетото, отчита се годината, в която филмът е произведен и завъртян по кината. Наградата се връчва следващата година, обикновено през февруари или март.)


НАГРАДИТЕ НА АКАДЕМИЯТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ И НАЙ-ДОБРА МЪЖКА ГЛАВНА РОЛЯ
Година Филм Най-добър актьор
за ролята си във филма

1928 "Изгрев", Криле Емил Янингс "Последната заповед"

1929 Бродуейска мелодия Уорнър Бакстър "В старата Аризона"
1930 На западния фронт всичко е спокойно Джордж Арлис "Дизраели"

1931 Симарон Лайнъл Баримор "Свободна душа"

1932 Гранд хотел Уолъс Биъри "Шампионът"

1933 Кавалкада Чарлс Лотън "Частният живот на Хенри VIII"

1934 Случи се една нощ Кларк Гейбъл "Случи се една нощ"

1935 Бунт в изобилието Виктор Маклаглън "Доносникът"

1936 Великият Зигфелд Пол Муни "Историята на Луи Пастьор"

1937 Животът на Емил Зола Спенсър Трейси "Храбри капитани"

1938 Не можеш да го вземеш с теб Спенсър Трейси "Градът на момчетата"

1939 Отнесени от вихъра Робърт Донат "Довиждане, мистър Чипс"

1940 Ребека Джеймс Стюърт "Филаделфийска история"

1941 Колко зелена бе моята долина Гари Купър "Сержант Йор"

1942 Мисис Минивър Джеймс Кагни "Янки Дудъл Денди"

1943 Казабланка Пол Лукас "Стража на Рейн"

1944 Вървейки по своя път Бинг Кросби "Както си зная"

1945 Изгубеният уикенд Рей Миланд "Изгубената седмична почивка"

1946 Най-добрите години от нашия живот Фредрик Марч "Най-хубавите години от нашия живот"

1947 Джентълменско споразумение Роланд Колман "Двойствен живот"

1948 Хамлет Лорънс Оливие "Хамлет"

1949 Цялото кралско воинство Бродерик Крофорд "Цялото кралско войнство"

1950 Всичко за Ева Хосе Ферер "Сирано дьо Бержерак"

1951 Един американец в Париж Хъмфри Богарт "Африканската кралица"

1952 Най-великото шоу на света Гари Купър "Точно по пладне"

1953 Оттук до вечността Уилям Холдън "Сталаг 17"

1954 На бреговата линия Марлон Брандо "На кея"

1955 Марти Ърнест Боргнайн "Марти"

1956 Около света за 80 дни Юл Бринер "Кралят и аз"

1957 Мостът на река Куей Алек Гинес "Мостът на река Куай"

1958 Джиджи Дейвид Нивън "Отделни маси"

1959 Бен Хър Чарлтън Хестън "Бен Хър"

1960 Апартаментът Бърт Ланкастър "Елмор Гантри"
1961 Уестсайдска история Максимилиан Шел "Нюрнбергският процес"
1962 Лорънс Арабски Грегъри Пек "Да убиеш присмехулник"
1963 Том Джоунс Сидни Поатие "Лилии в полето"
1964 Моята любима Рекс Харисън "Моята прекрасна лейди"
1965 Звукът на музиката Лий Марвин "Кет Балу"
1966 Мъж за всички сезони Пол Скофийлд "Човек на всички времена"
1967 В разгара на нощта Род Стайгър "Горещината на нощта"
1968 Оливър Клиф Робъртсън "Чарли"
1969 Среднощен каубой Джон Уейн "Истински характер"

1970 Патън Джордж Скот "Патън"

1971 Френска връзка Джийн Хекман "Френска връзка"

1972 Кръстникът Марлон Брандо "Кръстникът"

1973 Стършел Джак Лемън "Спаси тигъра"

1974 Кръстникът II Арт Карни "Хари и Тонто"

1975 Полет над кукувиче гнездо Джак Никълсън "Полет над кукувиче гнездо"

1976 Роки Питър Финч "Телевизионна мрежа"

1977 Ани Хол Ричард Драйфус "Момиче за сбогом"

1978 Ловецът на елени Джон Войт "Завръщане у дома"

1979 Крамър срещу Крамър Дъстин Хофман "Крамър срещу Крамър"
1980 Обикновени хора Робърт Де Ниро "Разяреният бик"
1981 Огнени колесници Хенри Фонда "При златното езеро"
1982 Ганди Бен Кингсли "Ганди"
1983 Нежности Робърт Дювал "Благоволение"
1984 Амадеус Франк Мъри Ейбръхам "Амадеус"
1985 От Африка Уилям Хърт "Целувката на жената паяк"
1986 Взвод Пол Нюман "Цветът на парите"
1987 Последният император Майкъл Дъглас "Уолстрийт"
1988 Рейнмен Дъстин Хофман "Рейнмен"
1989 Да возиш Мис Дейзи Даниел Дей-Луис "Моят ляв крак"

1990 Танцуващият с вълци Джеръми Айрънс "Обрат на съдбата"

1991 Мълчанието на агнетата Антъни Хопкинс "Мълчанието на агнетата"

1992 Непростимо Ал Пачино "Усещане за жена"

1993 Списъкът на Шиндлер Том Ханкс "Филаделфия"

1994 Форест Гъмп Том Ханкс "Форест Гъмп"

1995 Смело сърце Никълъс Кейдж "Да напуснеш Лас Вегас"

1996 Английският пациент Джефри Ръш "Блясък"

1997 Титаник Джак Никълсън "