Паоло Веронезе

Паоло Веронезе
Paolo Veronese
	Паоло Веронезе Paolo Veronese
венециански художник
	Автопортрет (1558 – 63); Масло, платно 63 х 51 sm ; Ермитаж, Санкт Петербург
Рождено име	Паоло Каляри
Роден	1528 Верона, Венецианска република
Починал	1510 Венеция, Венецианска република
Националност	венецианец
Стил	живопис
Академия	Венецианска школа
	Антонио Бадиле
Направление	Маниеризъм
Известни творби	фреските във Вила Барбаро
Повлиян	Антонио Бадиле
	Паоло Веронезе в Общомедия

Паоло Каляри (Paolo Caliari или Cagliari), повече известен като Паоло Веронезе (на италиански: Paolo Veronese), по името на родния си град Верона е венециански ренесансов художник и виден представител на Венецианската школа. Заедно с Тициан и Тинторето формират тройката велики художници на Късния Ренесанс във Венеция.

Учи живопис във Верона при Антонио Бадиле, който е привърженик на строгата консервативна местна традиция. Веронезе остава верен на нея дори след преместването си във Венеция през 1553 г. Стилът му е повлиян от Микеланджело, Рафаело и Джулио Романо.

За Веронезе религиозните сюжети са само претекст да изрази любовта си към изяществото и разкоша. Творбите му най-често представят платна на алегорична, библейска или историческа тема.

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1548 г. Веронезе се мести за кратко в Мантуа. Там създава стенописите за градската катедрала. През 1553 г. се установява във Венеция. Тогава той получава първата си от цяла поредица държавни поръчки, а именно украсата на залата на Съвета на десетте (Sala dei Consiglio dei Dieci).

В периода 1510 – 1540 г. художниците от Верона следват строг маниер, подчинен на традициите, рисувайки със симетричен обем, силни цветове, ярък контраст, а фигурите им остават доста условни. Паоло Веронезе комбинира това с маниеристични похвати, включително сложни композиционни проекти, в които влага изключителна грижа към детайлите и перспективата. Влиянието на Микеланджело личи в големите, силни и внушителни тела в драматични пози, които Веронезе създава. Достиженията му се илюстрират от творби като „Изкушението на св. Антоний“, направена за катедралата в Мантуа през 1552 г. и стенописите по тавана на Палацо Дукале във Венеция.

Портретът е артистичен жанр, който Паоло Веронезе обработва още в началото на своята кариера. Той рисува портрети, докато е във Верона. Тези от началото на 1560 г. са многобройни и представляват висока точка във венецианската портретна живопис.

Зрял период[редактиране | редактиране на кода]

Сан Себастиано[редактиране | редактиране на кода]

Първата фаза от зрелия период на Веронезе е около 1555 – 65 г., откогато са множеството платна за църквата "Сан Себастиано" във Венеция. Характерни за тях са светлите нюанси, плоските повърхности на места и понякога доста рязката перспектива. Паоло Веронезе рисува редица важни работи в църквата "Сан Себастиано", на които постепенно придава така характерната за него сияйност. Почти цялата площ на наличното пространство вътре е покрито с картини. Украсени са дори незначителни части от нея. Веронезе обръща голямо внимание на декорацията на олтара. Той е обграден от изключително динамични (раздвижени и вълнуващи) сцени, сред които Мъчението на Св. Себастиано.

Вила Барбаро[редактиране | редактиране на кода]

От този период са и декоративните фрески във Вила Барбаро в Мазер (градче в съвременната област Венето). Около 1560 – 1561 г. Даниеле Барбаро прави поръчка на Паоло Веронезе да украси новопостроената му вила, строена по проект на Андреа Паладио и е завършена през 1558 г. С творбите си Веронезе постига ефект на привидно разширяване на пространството й.

Веронезе украсява голям брой зали със стенописи, които включват множество фигури изобразени чрез „tromp-l`oeil“ и други похвати на перспективата. Фреските от шестте стаи на къщата са оградени от декорирана рамка. Веронезе разделя стените на всички зали с мраморни коринтски колони и на места въвежда ниски парапети, зад които се виждат далечни красиви пейзажи. Има сведения, че колоните са били дело на неговия брат и помощник Бенедето Каляри. Пейзажите продължават и по тавана, където са изобразени митологични фигури върху лазурно синьо небе.

Сцените са разнообразни. Техният подбор обединява хуманистичната култура с християнската духовност. Включени са и портрети на семейство Барбаро. От двете срани на вратата в Кръстовидната зала са изобразени свирещи музи. Те сякаш приканват и посрещат посетителя в залата. Връхната точка в украсата на вилата е таванът в стая Олимп с изображения на Сатурн, Юпитер, Марс, Аполон, Венера, Меркурий и Диана, седемте богове на небето, събрани около жена върху безглава змия. Сред тълкуванията се отличава Алегория на Божествената мъдрост. В ъглите са илюстрирани елементите огън, земя, вода и въздух, представени от фигурите на боговете Вулкан, Кибела, Нептун и Юнона. Изображението на Светото семейство е част от религиозната тематика във Вила Барбаро. То е тясно свързано с алегоричния таван над него, който символизира вечността на вярата.

Вила Барбаро, изглед от Кръстовидната стая
Вила Барбаро, тавана на стая Олимп
Вила Барбаро, Светото семейство
Вила Барбаро, пейзаж от стая Бако

Сватбата в Кана[редактиране | редактиране на кода]

„Сватбата в Кана“, 1563 г. Масло, платно 666 х 990 см. Лувър, Париж

Великолепния си декоративен стил Веронезе демонстрира в поредица големи картини. Художникът използва истории от Евангелията, за да изобрази обилни пиршества. Пространството е изпълнено с грандиозни театрални архитектурни елементи и с реалистични изображения от социалния живот, макар и по-скоро от този на висшите класи на съвременната му Италия, а не на бедното юдейско население от времето на Исус Христос. Като цяло темата "пиршество" не е непозната за съвременния му зрител.

Сред тях е картината "Сватбата в Кана". Това огромно платно е изпълнено за трапезарията на манастира Сан Джорджо Маджоре във Венеция. С обща площ от 67 m² картината представя библейската сцена от Сватбата в Кана (Йоан 2, 1 – 11). Картината изобразява един въображаем дворец (който художникът си представя, че се е намирал в Канна Галилейска) с около 133 гости – портрети на известни личности от периода, и в частност дори на самия Веронезе и негови приятели. Облеклото на фигурите е цветно и пищно. Когато виното свършва по време на храненето, Христос превръща водата във вино по молба на своята майка Дева Мария.

Поради внушителните размери на платното, на Веронезе е поръчано да работи с най-добрите и скъпи сурови материали. Той работи 17 месеца на остров Сан Джорджо, докато завърши творбата си, вероятно с помощта на Бенедето Каляри.

"Сватбата в Кана" се превръща в една от основните забележителности на Венеция. Също така тя е обект на възхищение и използвана за пример за венецианското майсторство в живописта на XVIII век. През XIX век платното става част от плячката на Наполеон Бонапарт и е отнесено във Франция. През 1799 г. е преместено в Лувъра. Там картината е изследвана и копирана от поколения немски, френски и английски художници, посещавали музея.

Христос в къщата на Левий (Тайната вечеря)[редактиране | редактиране на кода]

Сходно платно е направено и за трапезарията на базиликата "Сан Джовани е Паоло" , за да замени по-ранната творба на Тициан, изгорена при пожара през 1571 г. Това е последното платно на тема „пиршества“, което прави Веронезе за венециански манастири. Не е напълно изяснено, какво е трябвало да изобразява първоначално – дали е Вечерята в къщата на Симон или Тайната вечеря, но след проблеми, които има с Инквизицията, по повод на "греховността" на творбата си (обвинен е в богохулство, задето я напълнил с „клоуни, пияници, германци, джуджета и подобни вулгарности“), той приема компромисното й сегашно име.

Разкошното празненство е рамкирано от големите арки на портик. На фона на изящна архитектура, фигурите от двете страни на Исус Христос пряко си взаимодействат и по поза и по жест. Всички персонажи са облечени в пищни дрехи, които не се различават от театралните венециански облекла. Композицията е изключително сложна, фигурите запълват изцяло пространството долу, а арките и сградите, които се виждат навън служат и за фон и за създаване на ефект за дълбочина. Може да се каже, че личи влияние от Пиеро дела Франческа, заради цветовете, формите и очарователното богато въображение, което влага Веронезе в декорацията. Художникът обаче избягва елементите на свръхестественост. Симетрията на композицията напомня Леонардо да Винчи и Рафаел, празничното настроение – Тициан. Въпреки влиянието на тези художници от Високия ренесанс, липсва концепцията за хуманизма, която е в неговата основа.

Библиотека Марчана[редактиране | редактиране на кода]

Дървеният таван на Библиотека Марчана съдържа 21 платна, рисувани между 1556 и 1559 г. от 7 различни художници, сред които е и Паоло Веронезе. Страничните стени са също богато украсени с платна, представляващи портрети на философи. Веронезе прави тези на Платон и Аристотел.

Национална библиотека Марчана, Венеция
Платон
Аристотел

Семейството на Дарий пред Александър[редактиране | редактиране на кода]

Героите в тази древна история са нарисувани за двореца на семейство Пизани. Композицията отново е многофигурна, а архитектурата – детайлна и завладяваща. Има много анахронизми, като великолепните, но традиционни за Италия романски доспехи на войните и модерното облекло на хората. Моментът илюстрира най-вече великодушието на Александър Велики. Побеждил персийския цар Дарий III, той пощадява него и семейството му (в действителност само семейството е пленено и с него Александър се отнася милостиво и с уважение, а самият шахиншах се оттегля в източните сатрапии на империята си, където е убит от своя приближен Бес, с намерението да узурпира трона, и според легендата е открит издъхващ или току-що умрял от македонския цар).

Битката при Лепанто[редактиране | редактиране на кода]

Тази малка творба първоначално е поставена вляво от олтара в църквата "Св. Петър Мъченик" в Мурано. Историята разказва за Битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г. когато турският флот е победен благодарение главно на венецианските кораби. Играта на цветовете и светлината в долната част, изобразяваща самата битка е съвършена. В горната част, над завесата на облака, светиите Петър, Роко, Юстин и Марк се молят на Богородица да помогне за победата на християнската флота и тя изпраща ангел, който пуска стрели срещу турските кораби.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Жужа Урбах. Тициан. Тинторето. Веронезе. София: Български художник, 1968, 32 стр.
Виолета Андреева. Паоло Веронезе. София: Български художник, 1980, 108 стр.
кол. Изкуството на италианския Ренесанс. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2007, 464 стр.
Джансъс и Джансън. История на изкуството. Том 5. Изд. Елементи, 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]