Нефт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За пиесата от Иван Радоев вижте Петрол (пиеса).
Нефтът или петролът представлява гъста, плътна, запалима смес с жълт до към черен цвят на газообразни, течни и твърди въглеводороди, която се образува естествено под повърхността на земята. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди ( метан, етан, пропан, бутан), бензин, нафта, керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт ( битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато".
Съдържание |
[редактиране] Наименования
В българския език за обозначаване на понятието се употребяват 2 заемки, използвани съответно на Изток и на Запад.
Нефт - от гръцкото ναφθα, нафта, или през турското neft от персийското нефт; идва от акадското напатум — избухвам, възпламенявам се.
Петрол - petroleum, „земно масло“: от гръцки petra – камък, скала, и elaion – масло или латински oleum.
[редактиране] Основни свойства
Маслена, запалима течност, образуваща се по естествен начин в утаечни скали и отлагания, разположени в нефто- и газоносни геоложки басейни и находища, обикновено под повърхността на земята; известен е също под името "суров петрол". Представлява смес на газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на разнообразни азотни и серни съединения. Може да съхранява натрий
[редактиране] Източник и естествено образуване
Повечето специалисти смятат, че петролът е образуван през последните 600 милиона години от непълно разложени растителни и животински остатъци, зарити под дебели и тежки слоеве от скала. Смята се, че нефтът възниква по естествен път под въздействието на топлината и сравнително високото налягане в земните пластове от останките на тези организми. В някои случаи се наблюдават останки от микроскопични планктонови организми, които предимно са отговорни за относително високото съдържание на органически въглерод в ситнозърнестите утаечни пластове, като например тези на чатануговите шисти (Chattanooga shale) – тънко наслоени скали с ориентирано разположение (шистозност) на минералите, и в седиментен (утаечен) тип шисти – тънко наслоени, без изменен първичен състав скали (например глинести шисти, кварцошисти), които са главните скали – източник на нефт (т.нар. "майчини скали" или "нефтоносна кухня"). Смята се, че след образуването си в такива "кухни" петролът мигрира през земните пластове и при наличие на подходящи условия се натрупва с течение на времето в колектори (порести и разпукани земни пластове). Над колекторните пластове обикновено са разположени непропускливи скали, наричани "екран", които не позволяват по-нататъшната миграция на петрола и така водят в течение на милиони години до натрупването на залежи в находища на нефт. Съществуват обаче и други теории за произхода на нефта, според които той е образуван по естествен път от неорганични вещества. Основания за тези теории е доказаното съществуване на елементарни въглеводороди (метан) на други планети в Слънчевата система и извън нея.
Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам), Русия (предимно в района на Западен Сибир), Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Иран, Китайската народна република, Норвегия (в Северно море), Мексико, Венецуела, Ирак, Великобритания, Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток.
[редактиране] Състав и преработка на нефта
Физическите свойства и точният химически състав на суровия петрол варират в зависимост от местоположенито на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горливи (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негорливи газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Петролът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище чрез сепарация на газовете от течностите; пак там от петрола се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров петрол се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).
В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия петрол се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в пеработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).
Най-голямо търсене за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.
[редактиране] История и развитие на нефтодобива
Нефтът е известен на човечеството 3 хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокирит или т.нар."планински восък" преди 5-6 хил.г. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ.
Археологически разкопки установяват много древна промишленост на нефтена смола по бреговете на р. Ефрат в Месопотамия, Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите или пред т.нар. вечни огньове. Считали са тези места за свещени и това предопределяло построяването на техните храмове около огъня. Свидетелства за това служат намерените останки в района на Апшеронския полуостров в Русия, Иран и други места. Китайците още от древността са използвали газа са осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на медта. В провинциите Юнан и Шанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. В Египет нефтена смола е използвана при балсамиране на фараоните. Нефта и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойващи вещества при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията на Вавилон и Висящите градини на асирийската владетелка Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели — при кожни заболявания и рани.
Любопитен факт е, че на територията на Азарбейджан в местността Нафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургически цели, за лекуване на домашни животни. За лечебни цели се използва и червения пармски нефт в Италия. За лечебните цели на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и с охота си правели бани за избавяне от кожни паразити.
В Северна Америка нефтът е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло на Сенека“ и „генезово масло“. В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 г. няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.
Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Тitusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наричана у нас „газ“, за „газени“ лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на петрола е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите.
Днес светът е силно зависим от нефта като източник на енергия, смазочни материали, гориво, бои, лекарства и много синтетични материали. Широко разпространената употреба на нефт създава сериозни проблеми на околната среда — големите количества изгорели горива причиняват повечето от замърсяването на въздуха в индустриализираните страни, а нефтените петна от разлят петрол от танкери и морски сондажи замърсяват океани и брегови линии. Това е цената, която човечеството плаща за своето икономическо развитие.
[редактиране] Външни препратки
