Турски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Турски език Türkçe |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Турция, България, Кипър‚ Гърция, Македония, Ирак, Румъния и други |
|
| Район | ||
| Общо говорещи: | 65 000 000-75 000 000 | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Алтайски ТюркскиЮжнотюркскиТурски Турски |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | Турция, Кипър, Република Македония, Косово | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | tr | |
| ISO 639-2 | tur | |
| ISO 639-3 | TRK | |
|
|
||
Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души като първи (роден) език и други 10 милиона души като втори език в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.
Съдържание |
[редактиране] Географско разпространение
Турският език се говори в Турция и от малцинства в около 35 други държави. Някои от които: България, Република Македония, Северен Кипър, Гърция, Румъния и Узбекистан.
[редактиране] Официален език
Турският е официален език на Турция и един от официалните езици на Кипър.
[редактиране] Диалекти
Диалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), разградски, динлер, румелийски, караманлийски (говорен в Караман), одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), урфа (говорен в Шанлъурфа).
[редактиране] История
Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.
След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.
[редактиране] Азбука
Съвременната турската азбука(Türk Alfabesi) е латинизиран вариант, който съдържа 29 букви. Въведена е през 1 Ноември 1928.
| Буква | МФА | транскрипция |
|---|---|---|
| A a | [a] | а |
| B b | [b] | б |
| C c | [ʤ͡] | дж |
| Ç ç | [ʧ͡] | ч |
| D d | [d] | д |
| E e | [e] | е |
| F f | [f] | ф |
| G g | [g] | г |
| Ğ ğ | г * | |
| H h | [h] | х |
| I ı | [ɯ] | ъ |
| İ i | [i] | и |
| J j | [ʒ] | ж |
| K k | [k], [kʲ] | к |
| L l | [l], [lʲ] | л, л* |
| M m | [m] | м |
| N n | [n] | н |
| O o | [o] | о |
| Ö ö | [ø] | о (в нач. на думата и след гласна), йо (след съгл.) |
| P p | [p] | п |
| R r | [r] | р |
| S s | [s] | с |
| Ş ş | [ʃ] | ш |
| T t | [t] | т |
| U u | [u] | у |
| Ü ü | [y] | у* , ю |
| V v | [v] | в |
| Y y | [j] | й |
| Z z | [z] | з |
[редактиране] Звукове
Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).
Вокална хармония
| Меки гласни | Твърди гласни | ||
|---|---|---|---|
| Тесни | Незакръглени | i | ı |
| Закръглени | ü | u | |
| Широки | Незакръглени | e | a |
| Закръглени | ö | o |
Примери:
- örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
- anılarım [анъларъм] - моите спомени
- hızlı [хъзлъ] - бърз
- yürümek [юрюмек] - вървене
[редактиране] Граматика
Словоредът в турския език е много по–различен от българския:
- сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
- определението винаги стои пред определяемото.
Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.
Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.
Примери:
- göz означава "око". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".
[редактиране] Речник
Речникът на турския език е предмет на сложно обсъждане. През последните 60 години той е преминал през драстични промени, почти равни на 3 века период за друг език.
[редактиране] Фрази
- Merhaba = Здравей!
- Selam = Здрасти!
- İyi günler = Добър ден! / Приятен ден!
- İyi akşamlar = Добър вечер! / Лека вечер!
- İyi geceler = Лека нощ!
- Nasılsın? = Как си?
- Nasılsınız? = Как сте?
- İyiyim = Добре съм.
- Teşekkürler = Благодаря!
- Teşekkür ederim = Благодаря!
- Sağ ol = Благодаря! Бъди здрав!
- Allaha ısmarladık = Довиждане! (казва този, който тръгва)
- Güle güle = Довиждане! (казва този, който остава)
- Görüşürüz = До скоро! Ще се видим.
- Evet = Да.
- Hayır = Не.
- Afiyet olsun = Добър апетит!
- Yok = Няма.
- Var = Има.
- İyi yolculuklar = На добър път!
- Affedersiniz = Извинете!
- Seni seviyorum = Обичам те!
- Seni özledim = Липсваш ми!
- Sekiz = осем
- bir = едно
- iki = две
- üç = три
- dört = четири
- beş = пет
- alti = шест
- yedi = седем
- sekiz = осем
- dokuz = девет
- on = десет
[редактиране] Литература
- Решат Нури - "Чучулигата";
- Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.
[редактиране] Вижте още
|
|
|||
| аргу-тюркски | халаджки | ||
| сибирски | долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски | ||
| карлукски | айнски¹ | древнотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски† | ||
| кипчакски | алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | кипчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски² | ||
| огузки | азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски | ||
| огурски | прабългарски†³ | тюрко-аварски† | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки | ||
| Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език | |||
[редактиране] Външни препратки
