Петър Гушлев

Петър Гушлев
	Петър Гушлев
български революционер
Роден	1879 г. Ново село, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г.

Петър Иванов Гушлев (Гушиев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гушлев е роден в или около 1879 година в щипско Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Работи като шивач.^[2] Присъединява се към ВМОРО още при основаването на комитета в родното му място в 1894 година. До средата на юни 1903 година е куриер и служи по тайния канал от Щип за Радовиш, Неготино и Велес.^[3]

„

Като такъв по цели нощи с оръжие превеждах всички нелегални дейци, а впоследствие и чети, пренасяне на оръжие и материали.^[3]

“

През 1903 година като милиционер отива на помощ на обсадените чети на Стоян Бъчваров, Йордан Варналиев и други войводи в щипското село Карбинци. През същата година превежда четата на Димче Берберчето от Велес до щипското село Софилари, но след убийството на бега избухнала афера в селото и той е заловен, арестуван и изтезаван. Лежи в скопския затвор Куршумли хан. Освободен е след общата амнистия след Илинденското въстание.^[1]

През октомври 1904 година отива на помощ на обсадената районна чета на Мише Развигоров в щипското село Лезово. Тогава става нелегален и от ноември 1904 година до ноември 1905 година е четник при Развигоров в Щипско. Като такъв участва в сражението при радовишкото село Дедино и отива на помощ на обсадения в Радовиш Симеон Молеров.^[4]

В 1905 година емигрира в България и се настанява в Кюстендил. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 1-ва рота 7-а кумановска дружина, известна и като Кюстендилската дружина.^[2] Награден е с медал „За военна заслуга“. В Първата световна война служи в 5-и македонски полк, а след това е четник в партизанския отряд на Тане Николов и Крум Зографов в Поморавието. Участва в унищожаването на сръбските банди на Коста Пекянец и Коста Войнович в Прокуплянско и Куршумлийско на Ястребац. За участието му в залавянето на четници на Пекянец е награден с кръст „За храброст“.^[4]

Настанява се във Варна, откъдето на 7 април 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет.^[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 56 – 57.
↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.
↑ ^а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 56.
↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 57.

[Свидетелства.1.2.56-57-1] а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 56 – 57.

[МОО.190-2] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.

[Свидетелства.1.2.56-3] а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 56.

[Свидетелства.1.2.57-4] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 57.

[1]

[2]

[3]

[4]