Пиргопуло
Пиргопуло | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Лозенград |
Надм. височина | 50 m |
Население | 0 души |
Пиргопуло или Пиргополо е историческо село в Източна Тракия, Турция, Околия Малък Самоков, Вилает Лозенград, съществувало до 1913 г.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено по поречието на река Резвая (около 30 км от устието) в Странджа, на 10 километра западно от село Блаца.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пиргопуло е българско село във Василиковска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 51 български семейства или 214 души.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Пиргополи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Населението на Пиргопуло се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Пиргопуло са настанени в село Кости.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пиргопуло
- Васил Ралев Георгиев, български революционер, войвода на местната смъртна дружина през Илинденско-Преображенското въстание[3]
- Вълчо Димитров – Рака, ръководител на селския комитет на ВМОРО през 1903 година[4]
- Киро Димов, македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота[5]
- Киро Стоянов – Антиката, член на революционния комитет в селото през 1903 година[6]
- Янчо Мандраджиев (1882 – ?), деец на ВМОРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година в „Библиотека Струмски“
- https://www.strumski.com/books/Hristo_Silianov_Osvoboditelnite_Borbi_na_Makedonia_Tom_I.pdf
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 235.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 9.
|