Побоже
Побоже Побожје | |
— село — | |
Поглед към Побоже | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Чучер |
Географска област | Църногория |
Надм. височина | 588 m |
Население | 591 души (2002) |
Пощенски код | 1011 |
МПС код | SK |
Побоже в Общомедия |
Побоже или Побожие (на македонска литературна норма: Побожје) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1277 година село Побѫжда е споменато във Виргинската грамота на цар Константин Асен от XI век. Около 1300 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава оу Побоужди. Побожкият манастир „Рождество Богородично“ е от XIV–XV век, а църквата „Света Петка“ е от 1500 година според надписа на входа, в който името на селото е споменато като села Побуждиꙗ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от личното име * Побѫдъ.[1] Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Пребъдеще, Воденско.[2]
В края на XIX век Побоже е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Побоже е село, населявано от 520 жители българи християни.[3]
Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Побуже има 68 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Побоже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Побужие (Pobužje) като сръбско село.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Побужье като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 591 жители.[10]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 423 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 166 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Побоже
- Стойчо Марков Петов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169 – 170.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
|