Русалим Дичов
Русалим Дичов | |
български зограф | |
Роден |
1840 г.
|
---|---|
Починал | 1910 г.
|
Русалим (Русе) Дичов Димитров (Митрев) е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Русалим Дичов е роден в 1840 година в дебърското мияшко село Тресонче. Баща му Дичо Митрев е зограф, съселянин и съвременник на известния Дичо Кръстев Зограф. Русалим учи при Яков и Исая Мажовски.[1] С двамата Мажовски работи кратко из Средногорието.[1] От 1869 година работи с Мажовски в „Свети Николай“ в Стъргел и в „Свети Теодор Тирон“ в Буново, Пирдопско.[1][2] В 1885 година изписва иконите в църквата „Свети Георги“ във Вукан.[1]
После работи в Северна България и Балкана. В 1907 година изписва стенописите Бог Саваот и Света Богородица Ширшая небес в старата църква „Свети Илия“ в Етрополе.[1] Изписва и „Рождество Богородично“ във Вратца.[3] Работи в Ловешко и умира в село Вратца в 1910 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 203.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ Трябва да видя // АР Старо Стефаново. Посетен на 27 август 2018.