Свети Христофор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Христофор
Άγιος Χριστόφορος
светец
Роден
Починал
около 251 г.

РелигияКатолическа църква
православие
Канонизация
Празник25 юли (Католическа църква)
9 май (Православна църква)
2 Пармути (Коптска църква)
24 юли (евангелски църкви)
Свети Христофор в Общомедия

Свети Христофор е мъченик, пострадал през време на седмото гонение против християните, предприето при император Деций Траян. След жестоки мъчения е обезглавен в областта Ликия, Мала Азия около 249 г.

Почитан е сред всички по-основни християнски деноминации. Чества се на 9 май в Православния календар.[1] Първоначално е почитан главно на Изток, но култът му бързо се разпространява и на Запад, където през Средновековието, по време на епидемията от чума, известна като Черната смърт (XIV век), той е причислен към групата на 14-те скоропомощници при различни беди.[2] Смятан е за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт. В Испания е възприман, като защитник от епидемии и тежки боледувания. Освен това по света е известен и като дарител на късмет и финансово благополучие.

Остров Свети Христофор (Saint Christopher) в Антарктида е кръстен на светеца.

Изобразяване[редактиране | редактиране на кода]

Името приписвано на светеца, преди кръщението му е Оферо, както и Репрев/Реприй, но повече като прякор със значение на "нелицеприятен". Представян е и като римлянин, но главно като чужденец, който не само, че не знае латински, но и в някои версии въобще не може да говори, като човек, защото е по-скоро някакъв звяроподобен хуманоид - човекоядец и великан с отблъскващ външен вид, доближаващ се до митичните лестригони. Нечовешките черти в изображенията му в някои случаи се тълкуват буквално, но в други са възприемани повече, като метафора или изопачаване на първоначалните данни за него.

У католиците се избразява, като възрастен мъж, но в православната иконографска традиция - и като човек с кучешка глава,[3] поради което наричан също и Песоглавец, в съгласие с популярната легенда за съществуването на народ с подобен облик (предполагаемо някъде в южните крайща на Северна Африка или в други по-слабо познати области). В случая с Христофор преданието гласи, че той е пленен в битка варварин от тези диви места, който впоследствие (вече включен в римската армия) се покръства и в резултат на това, когато предаността му към християнството става неприемлива за властите, е убит. Някои български етнографи допускат в този мотив отглас от стари прабългарски паганистични вярвания. Популярна е и тезата за негова връзка с древноегипетската митология, която изобилства от различни зооморфни персонажи. Светецът е изобразяван и като човек с глава на кон. Сред източните християни особено популярен този и вариантът с кучешка глава е останал най-вече сред т.нар. староверци в Русия.

Възможно е също и първоначално Христофор да е бил смятан просто за много грозен и зловещ (или дори - уродлив) човек или по друга причина да е бил свързван с кучетата (например поради подобието на думите "Ликия" и "лик" - на гръцки: вълк). Същевременно поради свързването си и с берберите (племето, от което се предполага, че произхожда, е на преселници от вероятно населяваната от тях област Мармарика) - хора с тъмна кожа, пленникът-легионер е бил смятан и за потомък на Хам (Ханаан), а оттам и за произлизащ от местните жители на Ханаан (кананит). Последното на свой ред отново може да доведе до асоциация с кучетата (чрез латинската дума "канис"). Също така, приписваният на светеца африкански произход вероятно обяснява странните му черти, тъй като подобни образи присъстват и в иконографията на коптите.

Все пак в някои легенди, описващи младостта му, той е изобразяван и като красив момък, на когото жените дотолкова досаждат със задявките си, че той се моли на Бога да го загрози, та дано се отърве от ухажорките си, и резулатът е чудовищното трансформиране на главата му. Вярата в Христос или може би - в Йехова - още от началото на историята му, както и специалната му връзка с него е част и от други разкази за светеца. В една от тях, той е удостоен със среща с ангел, който по Божия повеля го избавя поне от битието му на безсловесен дивак. После Репрев започва да си търси подходящ господар и след като не одобрява нито земните, нито демоничните сили, стига до извода, че трябва да служи на каузата на християнството. Известно време след това самият Христос го нарича с новото му име и дори лично извършава кръщелния ритуал.

В жития на свети Христофор се разказва, че при мъченическите му страдания се извършват много чудеса. Според Свети Амвросий Медиолански, чудесата, които стават тогава убеждават 48 000 езичници да приемат християнството. Отначало той лежи известно време в затвора и докато е там, в килията му довеждат да му правят компания 2 блудници (проститутки) - Ницея/Калиникия и Акилина, с надеждата да го съблазнят и да го отклонят от вярата му, но става обратното и жените се покръстват, за което са обезглавени (посечени с меч). После цели 12 часа Христофор е обстрелван от множество войници и цялото му тяло е надупчено от стрели (сходно с легендата за Свети Себастиан). Обаче 1 стрела се връща обратно, вадейки окото на стрелеца. Христофор смесва останките му със земна пръст и така му го възстановява. Впоследствие, тъй като още не е мъртъв, палачът му поставя на главата нажежен (силно затоплен) шлем, а накрая му я и отрязва.[4] Има различни варианти на тази история, включващи разнообразни мъчения и изпитания или просто затворничество доживот, но при всички случаи краят е трагичен. Враг и мъчител на светеца в тях е обикновено римски император или антиохийски чиновник на име Деций/Декий, наричан понякога и Дагнус (отъждестван главно с Деций Траян), но причините за отношението му са обясннявани различно. Понякога - заради проповедите му сред войниците, друг път - заради това, че се прочува като чудотворец и християнизатор на местността, в която се заселва, след като проговаря по човешки. Последната изглежда е в околностите на някакво градче в Ликия, Мала Азия.

Той се счита за покровител и на пътуващите, и често хора, които пътуват, най-често християни от католическото вероизповедание, носят изображението му с Иисус Христос в образа на дете под формата на медальон или като магнит, поставен в превозни средства.[5] Това изображение намира развитие и в българската литература. Елин Пелин в разказа "Огледалото на св. Христофор", представя Христофор, като отшелник, назначен да пренася пътници през речен брод. Теглото на пренасяните от него по чудотворен начин се поставя в зависимост от техните грехове. С времето светецът изпада във фанатизъм и почва с нежелание да пренася грешниците. Тогава първо при него идва Исус (в образа на малко дете) и след пренасянето си му дава огледало, показващо го с глава, като на куче. После пренася и Дявола (Сатаната) - така душата му се очиства от гордостта и той отново добива изцяло човешки образ. Този разказ, според който Христофор е поначало обикновен човек е свързан с най-известната легенда за него, която гласи, че той е пренесъл на рамото си през бурна река непознато за него дете, което след това се разкрива пред него, като Иисус Христос. Легедната вероятно идва от самото му име, прието след кръщението, което значи "Носещ Христа" (но не във физически, а в духовен план).

Икона на Свети Христофор от църквата „Света Петка“ в Брезник

Мощи[редактиране | редактиране на кода]

Светите мощи на мъченик Христофор са пренесени от Ликия в испанския град Толедо, а след това - във френския манастир Сен Дени. Част от тях се съхраняват и в катедралата „Свети Петър“ в Рим. За главата му се смята, че се намира в град Раб, Хърватия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]