Св. св. Петър и Павел (София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Тип на сградата | кръстокуполна трикорабна базилика |
| Изграждане | 1929 – 1931 година |
| Състояние | действащ храм |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
„Св. св. Петър и Павел“ е българска православна църква в комплекса на Софийската духовна семинария.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в квартал Коньовица, в северната част на едноименния парк „Св. св. Петър и Павел“, на булевард „Константин Величков“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Изграждането на храма започва на 12 юли 1929 година и продължава до 1933 година. Основният камък е положен от митрополит Стефан Софийски, викарния епископ Паисий Знеполски, кмета на София Владимир Вазов, министър-председателя Андрей Ляпчев и министъра на външните работи и изповеданията Атанас Буров. Завършената църква е осветена на 1 април 1934 година.[1]
Преди изграждането на храма е изграден малък параклис със същото име, който продължава да работи и след издигането на основната църква с ново име „Св. четиридесет мъченици Севастийски“. В началото на 90-те години на XX век параклисът е запуснат, разрушен и ограбен.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение храмът е кръстокуполна трикорабна базилика с три престола. Централният престол е посветен на апостолите Петър и Павел, северният на равноапостолите Константин и Елена, а южният на Свети патриарх Евтимий.[1]
Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Православен храм „Свети апостоли Петър и Павел“ // Православен храм „Свети апостоли Петър и Павел“. Посетен на 7 октомври 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
