Седемте смъртни гряха

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Седемте смъртни гряха от Йеронимус Бош

Седемте смъртни гряха е морална категория, експлоатирана от Римокатолическата църква. На седемте смъртни гряха отговарят седем добродетели.

Седемте смъртни гряха са: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничествто, горделивост.

Съдържание

1 В религиозен план
2 Седемте смъртни гряха
3 Седемте добродетели
4 В изкуството
- 4.1 Литература
- 4.2 Изобразително изкуство
5 Кино

[редактиране] В религиозен план

Човекът, който е изначално грешен, има склонност към прегрешение, но може да спаси душата си, изпълнявайки седемте добродетели – антоними на съответните смъртни грехове. Систематизирани са в поместената по-долу таблица.

[редактиране] Седемте смъртни гряха

Съществува мнение, че на всеки грях съответства демон. Систематизирани са в поместената по-долу таблица.

[редактиране] Седемте добродетели

Седемте добродетели са в противовес на седемте гряха.

грях	латински	демон	добродетел	латински
похотливост	luxuria	Асмодий	целомъдрие	castitаs
чревоугодничество	gulia	Велзевул	лишение	frenum
скъперничество	avaritia	Мамон	щедрост	liberalitas
леност	acedia	Белфегор	трудолюбие	industriа
гняв	ira	Сатана	търпение	patientia
завистничество	invidia	Левиатан	добродушие	humanita
горделивост	superbia	Луцифер	смиреност	humilitas

[редактиране] В изкуството

[редактиране] Литература

„Божествена комедия” от Данте Алигиери има три части: Ад, Чистилище и Рай. Адът съдържа девет кръга, четири от които са свързани с четири от седемте гряха. Чистилище се състои от седем части, които ясно кореспондират със седемте смъртни гряха.
„Клубът Данте“ - криминален трилър на Матю Пърл, преплетен с исторически факти, посветен на преводите и изследванията на Лонгфелоу върху произведенията на Данте.