Старогръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

История на гръцкия език (вижте също: Гръцка азбука)

Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)

Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)

Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.) Диалекти: Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски, Дорийски, Памфилски; Омиров. Предполагаем диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)

Средновековен гръцки (ок. 330–1453)

Новогръцки (от 1453) Димотики, Катаревуса Диалекти: Кападокийски,Критски, Кипърски, Понтийски, Цаконски, Йеванически, Каракачански, Грико (Салентински и Калабрийски)

Старогръцкият език е език от индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива и до ден днешен вече под названието новогръцки език. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийски (остров Евбея, Цикладски острови), атически (полуостров Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, оостров Крит и други), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и остров Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и други.

[редактиране] Азбука

Азбуката е пренесена от Финикия около 720 г. пр.н.е., състои се от 24 букви:

Гръцка азбука
Α α — алфа	Β β — бета
Γ γ — гама	Δ δ — делта
Ε ε — епсилон	Ζ ζ — зета
Η η — ета	Θ θ — тета
Ι ι — йота	Κ κ — капа
Λ λ — ламбда	Μ μ — мю
Ν ν — ню	Ξ ξ — кси
Ο ο — омикрон	Π π — пи
Ρ ρ — ро	Σ σ ς — сигма
Τ τ — тау	Υ υ — ипсилон
Φ φ — фи	Χ χ — хи
Ψ ψ — пси	Ω ω — омега
излезли от употреба
Ϝ ϝ — дигама	Ϛ ϛ - стигма
Ͱ ͱ — хета
Ϻ ϻ — сан	Ϸ ϸ — шо
Ϙ ϙ — копа	Ϡ ϡ — сампи

[редактиране] Граматика

Езикът е падежен. Има 7 времена, 3 рода, 6 наклонения, 3 склонения. Примерни таблици за старогръцки

[редактиране] Диалекти

Старогръцкият език има 6 основни диалекта: йонийски, атически, тесалийски, дорийски, аркадо-кипърски, северозападен.