Стефан Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Павлов
български юрист и професор
Роден
Починал
11 май 1993 г. (78 г.)

Учил вЮридически факултет на СУ
РаботилБългарска академия на науките
НаградиПочетно звание „Заслужил“
Право
Работил вСофийски университет
Българска академия на науките
Семейство
БащаГеорги Павлов

Академик Стефан Георгиев Павлов е български юрист-пеналист, професор, декан на Юридическия факултет на Софийския университет през учебните 1970/73 г., заслужил деятел на науката и културата, академик на Българската академия на науките (БАН).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1914 г. в Осман пазар (днешен Омуртаг). Завършва специалност „право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1937 г. Избран е последователно за асистент по наказателно право и наказателно съдопроизводство от 1941 г., след което за доцент (1948 г.) и професор (1952 г.) по наказателен процес в катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство на Юридическия факултет при СУ, където чете лекции по Наказателен процес на Република България и Наказателно изпълнение в периодите 1948 – 1980 и 1981 – 1987 г. В периодите 1951 – 1979 и 1981 – 1987 г. е ръководител на катедрата по „Наказателноправни науки“ в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките през 1961 г. и за академик през 1974 г. Между 1961 и 1972 г. е завеждащ Секцията по наказателноправни науки в Института по науките за държавата и правото при БАН, а между 1972 г. и 1984 г. е ръководител на Сектора по наказателно право към Единния център по науките за държавата и правото.

Павлов е член на Съюза на учените в България и на Съюза на юристите в България. В периода 1964 – 1974 г. е председател на Комисията по изработване на нов Наказателно-процесуален кодекс. Той е един от основателите на подновеното списание „Правна мисъл“ (1957 г.) и негов дългогодишен главен редактор. Академик Павлов е носител на званията заслужил деятел на науката (1971 г.) и народен деятел на науката (1984 г.)

Автор е на над 20 книги, учебници и учебни помагала и на близо 100 студии и статии. Изключително ценни до днес остават и неговите учебници по Наказателен процес на Република България.

Умира на 11 май 1993 г. на 78 годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]