Сън за щастие
Сън за щастие | |
Цикълът „Сън за щастие“, публикуван през 1945 г. | |
Автор | Пенчо Славейков |
---|---|
Първо издание | България |
Оригинален език | български |
Вид | сборник |
„Сън за щастие“ е цикъл от 93 лирически миниатюри от Пенчо Славейков, излизащи първоначално в списание „Мисъл“. За пръв път са издадени като сборник през 1906 г. Това е втората стихосбирка на Славейков.
Основните теми в цикъла са съзерцанието, настроението и търсенето на щастие. Чест е мотивът, че покоят и равновесието са постижими единствено в смъртта.
Славейков набляга на личното усещане, което околния свят оставя в него, на любовта, мечтите и стремленията му. Тази поетична сбирка е особено лична и интимна. В стихотворенията се забелязва една особена меланхолия, която авторът влага от душата и сърцето си. Няма тъга или мъка, само меланхолия и спокойствие. Дали пише за смъртта или за трагичността на живота, или за любовта, авторът не е влага тъга или мъка, а само една типично Славейкова меланхолия и спокойствие. За него е характерна една „сладка скръб“, както самият Славейков се изразява в „Островът на блажените“ („О, сладка скръб, едничка моя радост“). Пейо Яворов, неслучайно, изказва мнението си, че Славейков е „магесник“ творящ светлина сред мрака на нощта. Дори и в най-жизнерадостните си творби, Пенчо Славейков не позволява емоцията да надделее в неговото творчество, той запазва характерната за него меланхолия и спокойствие, всичко посреща с чисто сърце и спокойно лице. Това се дължи основно на самото светоусещане и философията на поета. Славейков, като виден индивидуалист, изтъква нуждата от разглеждане на природата, любовта и като цяло всичко, което засяга личността, като точно индивидуално, лично явление, неповторимо и строго лично.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
- Ни лъх не дъхва над полени...
- Извардила Марта, дойде пролетта...
- Престана поройния дъжд...
- Нощ преваля; зад гори...
- Плакала е горчиво нощта...
- Отсреща, дето стръмно се извива...
- Летен ден едвам се влачи...
- Месеца самотно грей...
- Капчици дъждовни...
- Тихо вее вечерна прохлада...
- Безумний вихър на живота...
- Вият се облаци черни...
- О, има тих вълшебен край...
- Вихър сви и тъмен рой...
- Над безкрайните полета...
- Вей долняка и отвява...
- На листовцете на моминската сълза...
- До пътните врата го тя изпрати...
- Во стаичката пръска аромат...
- Зла ни стигна орисия...
- На гроба ми изникна щат цветя...
- Вървиме ний самотни на светът...
- През мрака сянка надалеч...
- Мятат се, пляскат, реват...
- Тъмна нощ е. Стръвно вихъра ехти...
- Отрупани от нощний сняг нечакан...
- Как вълна преко вълна...
- Музиката вече си отсвири...
- Сенчеста градина. В глъбината...
- В полунощи дим, извит...
- Майския месечко грей презполвен...
- Криволи покрай гората...
- Спи езерото; белостволи буки...
- Над мойто чело лавъра не вий...
- Сърцето ми е чуждо за света...
- Погребан, и в гроба все пак е...
- В небеса яснее летний ден...
- Грижи, скърби и неволи...
- Над вършини и долини...
- Ясний месечко се смей...
- Обляно с блясък, в далнини...
- Тичане и врява...
- Алеята е пуста. Дъжд ръми...
- На букът ръбестия ствол...
- Сухи, желти листица...
- Безмълвна нощ е обивила...
- Тука гроб продънен во земята...
- Чуй! Дивий рев на вълк нощта пробуди...
- В живота като вихър мина...
- Запустяла воденица. – Суха...
- Мразна зимна вечер. Върла хала вие...
- Мойте пролетни надежди...
- По цели дни мъгла лежи, не се раздига...
- Листата капят, че нощес ги...
- Преди минута буен вихър...
- Спря се орача пред нивата злата...
- Пътя, по който възпирах...
- Разтая и последний сняг...
- В път застигна ме, и с мен...
- Кал е където обърнете глед...
- Морна лятна нощ; кръз блян...
- Пустинята на скръбний ми живот...
- Роят се подранили...
- Богоугодник сред гората...
- И пак се върна есента...
- И ная̀ве и на сън...
- Дълбоко в твоя поглед се отсеня...
- Насреща ми седеше мълком ти...
- Под голий храст ревнива теменужка...
- Бог знае как и откъде познало...
- На пладне срещнахме се ний...
- Желанията смятах суета...
- От нея бягай, смърт за теб е тя...
- Едничка дума... тя я не продума...
- „Обичай я“ – когато чу това...
- Призори вихра нощешен...
- Сред гората, отстрана край пътя...
- Усойно, миловидно цвете...
- Живота и смъртта в борба...
- Ревнив синчец, горкинко цвете...
- Докле е младост, златно слънце грей...
- Зад горите тъмни ясен ден се кани...
- Мързеливо под марнята лятна...
- Безсънно цяла нощ пробдях...
- Вечерни сенки несетно...
- Как ли ще мина и утрешний ден...
- Наметнала плащ тъмен на плещи...
- Как ме те примамяха с дъхът си...
- Ти, който бдиш от небесата...
- Веч на годините кервана превали...
- Ще да замине от светът една...
- На мойте вейки плод, плод не един узря...
- Самотен гроб в самотен кът...
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- София Ангелова-Дамянова – „Измеренията на поетическия сън“
- Огнян Ковачев – "Превръщенията на литературния смисъл в „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков"
- Текст на „Сън за щастие“
|