Тома Карайовов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тома Карайовов български революционер и дипломат

Роден:	около 1868 Скопие днес Република Македония
Починал:	1951 София, България

Тома Карайовов е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.

[редактиране] Биография

Карайовов е роден около 1868 година в Скопие, тогава в Османската империя. В 1892 година Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар е на дружеството „Братски съюз“. В 895 година завършва право в Софийското висше училище. В 1895 година на II конгрес на Македонския комитет в София е избран за негов член. В 1896 година е редактор на вестник „Право“. Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „Пряпорец“ - орган на Демократическата партия.

При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски - генерал Цончев. В 1903 година е редактор на вестник „Автономия“ - орган на ВМОРО. В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на II политическо отделение (1905-1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907-1908).

След Хуриета от 1908 година Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург.

След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт. В 1924 година е български генерален консул в Албания. В 1928 година е делегат е на VI конгрес на ВМРО. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „Ла Бюлгари“.