Угро-фински езици
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен и до ден днешен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал.
За първи път фински народи се споменават от римския историк Тацит. От 17 век насам започват да се изследват систематично. Досега няма единно мнение за това кога и как пермските езици са се отделили от волго- и балто-финските и саамските, както и дали изобщо принадлежат към т. нар. угро-финско семейство, а не са просто друг клон на алтайските езици. Въпреки това всички угро-фински езици имат следните общи характеристики: те са аглутинативни, не притежават категорията „род“ и изразяват притежание не чрез местоимения, а чрез окончания. До момента са открити около 200 думи с общ корен, най-вече описващи частите на тялото, растения и животни.
[редактиране] Сравнение между угро-финските езици
Числителни имена от 1 до 10
| Език | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| унгарски | egy | kettő | három | négy | öt | hat | hét | nyolc | kilenc | tíz |
| мансийски | аква | китыг | хурум | нила | ат | хот | сат | нёллов | онтэллов | лов |
| хантийски | ит | катын | хутым | няты | вет | хут | тапыт | нювты | йиряӈ | яӈ |
| марийски | ик | кок | кум | ныл | вич | куд | шым | кандаш | индеш | лу |
| ерзя | вейке | кавто | колмо | ниле | вете | кото | сисем | кавксо | вейксэ | кемень |
| коми | ӧти(к) | кык | куим | нёль | вит | квайт | сизим | кӧкъямыс | ӧкмыс | дас |
| удмуртски | одӥг | кык | куинь | ньыль | вить | куать | сизьым | тямыс | укмыс | дас |
| фински | yksi | kaksi | kolme | neljä | viisi | kuusi | seitsemän | kahdeksan | yhdeksän | kymmenen |
| карелски | yksi | kakši | kolmi | nellä | viisi | kuuši | šeiččemen | kahekšan | yhekšän | kymmenen |
| естонски | üks | kaks | kolm | neli | viis | kuus | seitse | kaheksa | üheksa | kümme |
| килдин-саамски | э̄ххт | кӯһт | ко̄ллм | не̄лльй | выдт | кудт | кыджемь | ка̄ххц | аххц | лоагк |
| северно-саамски | okta | guokte | golbma | njeallje | vihtta | guhtta | čieža | gávcci | ovcci | logi |
[редактиране] Външни препратки
- Угро-фински сайтове
- Информация за угро-финските езици
- Linguistic Shadow-Boxing Коментар към книгата на Angela Marcantonio "The Uralic language family. Facts, myths and statistics"
- Урало-лингвистика или вуду! Връзки към теорията на Merlijn de Smit
- Numbers in Asian languages Числата до 10 на различни езици
- Ugri.info База данни на угро-финските народи
- Угро-финска електронна библиотека към Угро-финския инфоцентър в Сиктиквар, Република Коми (на руски и английски език, текстове на марийски, коми, удмуртски, ерзя and мокша): http://library.finugor.ru/
- The Finno-Ugrics:The dying fish swims in water The Economist, декември 2005
- "Ethnic origins of Finno-Ugric nations and modern Finno-Ugric nationalism in the Russian Federation" от Константин Замятин
|
|
|||
| угърски | унгарски | хантийски | мансийски | ||
| пермски | коми-зирянски | коми-пермякски | удмуртски | ||
| волго-фински | марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹ | ||
| саамски | акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹ | ||
| балто-фински | естонски | фински | ижорски¹ | карелски | людски | ливонски¹ | вепски | въро | вотски¹ | южноестонски | ||
| Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език | |||
