Ф, ф e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната устнено-зъбна проходна съгласна /f/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (21-ва в българската, 22-ра в руската, 23-та в беларуската, 25-а в украинската и сръбската и 26-а в македонската). Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската и църковнославянската азбука има название фрьтъ. В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — Ф. И в двете азбуки има цифрова стойност 500. Произлиза от гръцката буква Фи φ.
Ӑ · Ӓ · Ә · Ӛ · Ӕ · Ғ · Ҕ · Ӻ · Ӷ · Ӗ · Ӂ · Җ · Ӝ · Ҙ · Ӟ · Ԑ · Ӡ · Ӣ · Ҋ · Ӥ · Қ · Ӄ · Ҡ · Ҟ · Ҝ · Ԟ · Ԛ · Ӆ · Ԓ · Ԡ · Ԕ · Ӎ · Ӊ · Ң · Ӈ · Ҥ · Ԣ · Ӧ · Ө · Ӫ · Ҩ · Ԥ · Ҧ · Ҏ · Ԗ · Ҫ · Ҭ · Ӯ · Ӱ · Ӳ · Ү · Ұ · Ҳ · Ӽ · Ӿ · Һ · Ԧ · Ҵ · Ҷ · Ӵ · Ӌ · Ҹ · Ҽ · Ҿ · Ӹ · Ҍ · Ӭ · Ԙ · Ԝ · Ӏ