Шаблон беседа:Градове в Северна Македония

Здрасти Мико, похвала за шаблона, но имам некои забележки... Според мене е правилно да се изписва Свети Никола , а не локалното наименование... Така съм го виждал на карти от 1941-44 г както на литературен български пишем Гевгели , а не като бракята Гегвгелия... Поздрав! --Пакко

Абе това е напълно вярно. От друга страна аз имам концепция, че трябва по възможност да държим разликите в изписванията на имената между книжовния български и ритературния македонски минимални, т.е. да се свеждат до тези, които вече ще е прекалено от типа на Битоля. Затова и пишем Вевчани, а не Вехчани и Маздрача, вместо Мъздрача - за разни "по-маловажни" топоними. Свети Николе е междинно за мен и се колебая като съм по-скоро за Свети Николе по гореизложените съображения. Но ако се намеси и някой друг с мнение и мненията ви надделеят в полза на традиционното книжовно изписване съм съгласен. --Мико Ставрев 09:14, 1 април 2006 (UTC)

ПП Ритературен македонски е железно описание на книжовната норма на РМ. :-)))) Шаблонът беше копи-пейст (плюс подреждане по азбучен ред, което македонците очевидно не знаят как става, бидейки не я познават очевидно азбуката, което пък доказва правата ни върху кирилицата :-))))

И аз съм на мнение, че трябва да избягваме прекаленото привеждане към нормите на литературния език. Ние тука също имаме примери за пренебрегването му в случите: ОрЯхово (вместо ОрЕхово), ГолЕмо село Дупнишко (вместо ГолЯмо село), Лясковец, Оряховица и още други, но смятам че Свети НиколЕ дразни ухото на българина. Случаят Вевчани е малко по-различен... Много малко нашенци биха се сетили, че името на селото произлиза от "вехт" и, че в тая част на Македония "Х" се редуцира във "в". Друго нещо, на което искам да ти обърна внимание е, че в шаблона си изписал Македонски Брод с малка буква... --Пакко

Е, това за малката буква вече си е по нашите правописни правила, когато вторите думи са нарицателни съществителни бряг, брод, село са с малка буква - Бели брод, Червен бряг. За Свети Николе дразни може би леко, но в края на краищата е (почти) никому неизвестна паланка и мисля, че локалното може да си остане.--Мико Ставрев 11:21, 1 април 2006 (UTC)

Което ме навежда на мисълта дали капия и хисар са нарицателни съществителни в българския език или вече са схващани като неразбираеми чуждици, т.е. с малка или с голяма буква Демир Капия и Демир Хисар?--Мико Ставрев 14:17, 21 септември 2006 (UTC)

Малко се учудих като прочетох Демир капия с малка.... мисля, че тряя да е с голяма буква, както и хисар... --Пакко

Абе и аз така ги написах, защото са вече изчезващи чуждици, но все още пък са разбираеми... Вариантите са три Демирхисар (напълно неразбираема втора дума, неразчленима от първата) Демир Хисар (непозната втора дума, но все пак разбираема като отделна), Демир хисар (разбираемо нарицателно съществително), като и трите ги има и по карти и по книги масово, т.е. наложено няма. Трябва да видим най-добре с какви имена са влезли официално 41-44 година и те да се приемат за наложени. Засега аз съм се спрял на междинната форма. --Мико Ставрев 14:35, 21 септември 2006 (UTC)

Не знам дали е удачно да правим справка от 44 година... За мене най-добре би било да се изпише варианта:Демир Хисар--Пакко