Алба Юлия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Алба Юлия Alba Iulia | |
— град — | |
Останки от средновековната крепост | |
Страна | Румъния |
---|---|
Окръг | Алба |
Площ | 103,65 km² |
Надм. височина | 186 m |
Население | 66 369 души (2002) |
Пощенски код | 510118 |
Телефонен код | 02 58 |
МПС код | AB |
Официален сайт | www.apulum.ro |
Алба Юлия в Общомедия |
Алба Юлия (на румънски: Alba Iulia или антично Bălgrad, на български: Бълград [от старобългарското Бѣлградъ] значещо „бяла крепост“ [1]; на латински: Apulum; на немски: Karlsburg; на унгарски: Gyulafehérvár или Bolgarfehérvár, където fehérvár буквално се превежда като „бял замък“) е град и административен център на окръг Алба в Трансилвания, Румъния. Разположен е на брега на река Муреш. Към 2000 г. населението му наброява 66 369 жители.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 953 г., унгарският владетел на града, Зомбор, се кръщава и приема името „Гюла“ (на румънски: Iuliu, Юлиу; на унгарски: Gyula, Дюла). За да се различава името на града от останалите със същото име (например Székesfehérvár – „Кралска Бяла“ или Nándorfehérvár – „Белград“ и др.), унгарците наричат крепостта на брега на река Муреш Gyulafehérvár – „Бялата крепост на Гюла“.[2][3] На латински името е преведено като Alba Iulia. Това име е запазено и днес.
Присъединяването на Трансилвания към Румъния (Трианонски договор) е прокламирано с декларация на 1 декември 1918 г. именно в град Алба Юлия. Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния. През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът има 66 369 жители (2002). Средногодишния прираст на населението е около 1,5 %. 16,3 % от жителите са на под 15 години, а 2,9 % – над 75-годишна възраст.
Личности свързани с града[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
- Алесандрия, Италия от 2009 г.
- Алкала де Енарес, Испания
- Арнсберг, Германия
- Варезе, Италия
- Горен Назарет, Израел
- Дюздже, Турция
- Егио, Гърция
- Сан Бенедето дел Тронто, Италия
- Секешфехервар, Унгария
- Сливен, България
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ promacedonia.org
- ↑ В научно-популярно изследване за семантиката на българските етноними на Иван Танев Иванов името на прабългарските ханове Дуло се свързва с името Дюлафехервар: „Далеч на север, на границата между Унгария и Румъния се намира град Дюла фехервар“. По време на българските канове той се е наричал Българ-град, впоследствие Бълград. Така той е известен и днес, но на унгарски името му звучи като Дюла Фехер-вар, което се превежда като „белия град на династията Дуло“.“
- ↑ protobulgarians.com
|